Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (27)

25.

В девет часа сутринта Колтър Шоу беше в един от струващите по двайсет и пет милиона долара молове, осеяли Силициевата долина. Този имаше салон за маникюр, фризьорски салон, куриерско бюро на „ФедЕкс“ и салвадорски ресторант — заведението, в което седеше Шоу в момента. Мястото беше приятно, украсено с хартиени цветя в червено и бяло, розетки и снимки на планини, вероятно в Салвадор. Освен това ресторантът предлагаше едно от най-хубавите латиноамерикански кафета, които Шоу беше пил „Санта Мария“ от „микрорегиона“ Потреро Гранде. Той искаше да си купи един килограм, но кафето не се продаваше на едро.

Шоу пиеше ароматичната течност на малки глътки и поглеждаше към улицата. Само преди няколко минути по пътя за търговския център той мина покрай внушителни къщи, но тук имаше само малки едноетажни къщи. Едната беше под ипотечна възбрана — Шоу се замисли за съседа на Франк Мълинър — а другата се продаваше от собственика. На алеите за паркиране на две от къщите имаше табели: ГЛАСУВАЙТЕ С „ДА“ НА ПРЕДЛОЖЕНИЕ 457. БЕЗ ПОВИШАВАНЕ НА ДАНЪЦИТЕ ВЪРХУ СОБСТВЕНОСТТА! И подобно послание с добавени череп и кръстосани кости и думите: „НЕДВИЖИМ ИМОТ «СИЛИЦИЕВА ДОЛИНА» — ТИ НИ УБИВАШ!“.

Шоу отново се обърна към купчината документи, които беше взел от университета онзи ден. Вярно, беше ги откраднал, въпреки че като се замислеше, можеше да се аргументира, че кражбата е оправдана.

В края на краищата, те бяха написани или събрани от баща му, Аштън Шоу.

Колтър се замисли за две от неговите правила:

Никога не възприемайте стратегия и не подхождайте към някоя задача, без да определите проценти.

Никога не определяйте процент, докато не разполагате с колкото е възможно повече факти…

Разбира се, това беше ключът.

Колтър Шоу не можеше да направи преценка какво се е случило на пети октомври преди петнайсет години, докато не събереше факти… Какво на тези страници беше свързано със случая? Те бяха триста седемдесет и четири. Той се запита дали самото число не е послание. Баща му обичаше кодове и загадъчни указания.

Аштън беше експерт по политически науки, право, правителството и американска история и имаше едно странно хоби — физика. Разбърканите страници съдържаха откъслечни сведения по всичките тези теми. Започнати, но незавършени есета, и завършени есета, които обаче не говореха нищо на Шоу. Странни теории, цитати от хора, за които не беше чувал. Карти на квартали в Средния запад, Вашингтон, окръг Колумбия, Чикаго и градчета във Вирджиния и Пенсилвания. Диаграми на населението от XIX век. Изрезки от вестници. Снимки на стари сгради.

И медицински документи, които се оказаха от научното изследване на майка му за психозата по фармацевтичните компании на Източното крайбрежие.

Твърде многото информация е безполезна като твърде малкото информация.

Четири страници бяха прегънати в ъгъла и това предполагаше, че баща му или някой друг е искал да се върне на тях и да ги прочете по-внимателно. Шоу ги записа и ги прегледа. Страница трийсет и седма беше карта на град в Алабама; страница шейсет и трета — статия за ускорител на частици; страница сто и осемнайсета — фотокопие на статия в „Ню Йорк Таймс“ за нова компютърна система в нюйоркската борса; и страница двеста двайсет и пета — несвързано и разхвърляно есе от съставителя на документите за инфраструктурата в страната.

Шоу си напомни, че е възможно между документите да няма абсолютно никаква връзка. Вярно, те бяха събрани малко преди пети октомври, но от човек, чиято връзка с реалността вече беше станала тънка като конец.

Шоу се протегна, вдигна глава от снимка на стара Съдебна палата в Нова Англия и случайно видя кола, която бавно се движеше по улицата и спря до шевролета му. Беше „Нисан Алтима“, сива, на няколко години, и боята й беше олющена и издраскана. Той не видя шофьора, защото слънцето блестеше в очите му, но забеляза, че той или тя се е привел на седалката. Шоу стана и се приготви да заснеме регистрационния номер, но нисанът потегли и се скри зад ъгъла. Не видя номера.

Човекът от снощи? Онзи, който го шпионираше в парка „Сан Мигел“? И най-важният въпрос: Индивидът X ли беше?

Той седна и се запита дали да се обади на Оперативната група.

От друга страна обаче, какво щеше да каже на Уайли?

Телефонът му иззвъня. Шоу погледна екрана. Франк Мълинър. Трябваше да се срещнат след един час.

— Франк.

— Колтър — изрече Мълинър. Шоу се зачуди дали здравето на Софи не се е влошило. Може би падането беше по-лошо, отколкото изглеждаше на пръв поглед. — Трябва да говорим за нещо. Аз… не трябва да ти казвам, но е важно.

Шоу остави чашата с превъзходното кафе.

— Продължавай.

След кратко мълчание Мълинър каза:

— Предпочитам да се срещнем лично. Можеш ли да дойдеш веднага?