Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (20)

19.

В разпрострялата се във всички посоки къща в „Дворът“, където живееше семейство Шоу, няколко големи стаи бяха посветени на книгите. Сбирката датираше от академичните дни на Аштън и Мери Дав. Той преподаваше история и хуманитарни и политически науки, а тя беше професор в медицинския факултет и главен разследващ и контролираше как университетите харчат корпоративните и държавните пари. Към това се добавяше непоколебимата привързаност на Аштън към оцеляването, което означаваше още книги — с твърди корици, разбира се.

Никога не се доверявайте на интернет.

Това беше толкова очевидно, че Аштън не си направи труда да го включи в правилника си „Никога“.

Колтър, Дорион и Ръсел непрекъснато четяха. Колтър изпитваше особено влечение към учебниците по право, които бяха стотици. Неизвестно защо, когато беше напуснал Бъркли и бе отишъл в дивата пустош на изток от Фресно, Аштън беше взел достатъчно правна литература, за да отвори адвокатска кантора. Колтър беше заинтригуван от историите за различни случаи — съдебни решения на теми като договори, конституционно право, закононарушения, наказателно право и семейни взаимоотношения. Харесваха му историите зад всеки от случаите — какво е довело страните в съда, кой ще надделее и защо. Баща му учеше децата си на правилата за физическо оцеляване, а законът предоставяше правилата за оцеляване в обществото.

Колтър завърши с отличие Университета на Мичиган, върна се в Калифорния и стана стажант в кантора на обществени защитници. Това го научи на две неща. Първо, никога повече нямаше да работи в кабинет, и се отказа от идеята да следва право и кариерата на адвокат. Второ, той се оказа прав за закона. Това беше великолепно оръжие за нападение и отбрана, като ловна пушка, лък или прашка, която ти е под ръка.

И сега, докато седеше в стая за разпити в стерилен арест, долепен до централата на Съвместната оперативна група за тежки престъпления, Колтър Шоу си припомняше знанията си по наказателно право. Бяха го арестували няколко пъти в кариерата му. Въпреки че не беше обвинен в никакво престъпление, естеството на работата му означаваше от време на време да се сблъсква с полицията, която в зависимост от настроението си и от обстоятелствата можеше да го арестува.

Той масажираше дясната си ръка, която беше поела удара от отклоняването на падащата Софи Мълинър, и спокойно и методично подготвяше защитата си. Не чака дълго.

Вратата се отвори и в стаята влезе слаб мъж на петдесет и няколко години с оредяла коса. Скалпът му лъщеше, сякаш беше намазан с брилянтин, и Шоу положи усилия да не го гледа. Мъжът беше със светлосив костюм и значка на колана. Вратовръзката му беше с дързък флорален десен и възелът беше абсолютно симетричен. Колтър Шоу не можеше да си спомни кога за последен път е носил вратовръзка. Марго беше казала, че той и без това изглежда „изискан“.

— Господин Шоу.

Колтър кимна.

Мъжът се представи като старши комисар Къмингс от Съвместната оперативна група за тежки престъпления, многословно представяне, което говореше повече за характера му, отколкото за длъжностната му характеристика. „Фред“ или „Стан“ биха го обрисували по-добре.

Къмингс седна срещу Шоу от другата страна на масата. Масата и столовете бяха направени от твърд метал и занитени с болтове за пода. Комисарят извади тефтерче и химикалка. Шоу не забеляза камери, но знаеше, че има.

— Полицаят, който ви е задържал, каза, че сте искали да разговаряте с мен. Променили сте решението си да се откажете от правото си да говорите с нас без адвокат, така ли?

— Не съм променил решението си. Няма да говоря с детектив Уайли със или без адвокат. Ще говоря с вас.

Мъжът се замисли върху думите му, като почукваше по тефтерчето с химикалката си „Бик“.

— В неблагоприятно положение съм. Всичко се случи доста набързо и не знам всички факти. Разбрах нещо за награда, която е предложил бащата на жертвата. Парите ли се опитвате да вземете?

Въпреки че предпочиташе „да спечелите“, Шоу кимна.

— Това ли работите?

— Да. И няма връзка с разговора ни.

Къмингс отново се замисли.

— Трудно можеш да се разбереш с Дан Уайли. Но той е добър полицай.

— Имало ли е оплаквания срещу него? Например от полицайки?

Къмингс не отговори.

— Уайли ми каза, че вие сте откраднали веществено доказателство от местопрестъпление. И тъй като доказателството липсва, изглежда така, сякаш вие сте единственият, който е намерил момичето. И това означава, че ще имате правото да вземете наградата.

Шоу трябваше да признае, че Уайли е хитър.

— А сега — и детектив Уайли е съгласен — ще оттеглим обвинението във възпрепятстване на разследване и ще го променим на намеса в разследване. Дребно провинение. Ще забравите за наградата и ще напуснете района. Вие живеете в Сиера Невада, нали?

— Там се водя по местожителство.

— Пускаме ви. Може да си вървите. Прокурорът е подготвил документите.

Шоу беше уморен. Денят беше дълъг — от коктейл „Молотов“ до убийство, а часът беше едва шест вечерта.

— Комисар Къмингс, детектив Уайли ме арестува, защото искаше да насочи нещата в друга посока. Ако не търся наградата и напусна града, няма да изглежда така, че Уайли се е издънил и един цивилен е решил случая.

— Почакайте, господин Шоу.

Той обаче не почака.

— Уайли имаше цялата информация, която му е необходима, за да осъзнае, че това е активно отвличане. Той трябваше да изпрати двайсет и петима униформени полицаи в парка „Сан Мигел“ и района, за да търсят Софи Мълинър. И ако го беше направил, те щяха да я намерят, защото аз сам я открих за половин час, и Кайл Бътлър щеше да е жив, а вие щяхте да сте арестували неизвестния заподозрян.

— Господин Шоу, факт е, че сте взели веществено доказателство от местопрестъпление. Това е закононарушение. Законът е изричен по този въпрос.

Къминг отзивчиво беше влязъл право в капана на Шоу.

Колтър леко се наведе към него.

— Първо, взех камъка, за да го дам за анализ на ДНК на мои разноски, за да докажа, че Софи е била отвлечена, защото никой от вас не го вярваше. Второ… — Вдигна ръка, за да направи знак на Къмингс да мълчи. — Паркът „Сан Мигел“ не е местопрестъпление. Дан Уайли не го е обявил за такова. Взех парче гранит от обществен парк. А сега, комисар Къмингс, слагам край на разговора ни. Може да обсъдите всичко това с вашия прокурор или ще се обадя на адвокатката ми и тя ще поеме нещата в свои ръце.