Джефри Дивър
Избягай, ако можеш (66)

63.

Силуетът на Фойл се очерта на забуленото в мъгла слънце. Той се обърна към океана и се протегна.

Както очакваше Шоу, Фойл се беше върнал тук, на мястото, където беше скрил Елизабет Чабел, за да подхвърли тези неща като веществени доказателства, уличаващи невинния младеж — с неговите пръстови отпечатъци и ДНК.

Шоу беше сигурен, че след това похитителят ще отиде право в дома на Хендрикс и ще скрие в задния им двор и в гаража оръжието, с което бяха извършени убийствата. А после ще се обади анонимно къде е Елизабет Чабел и ще съобщи описанието на Брад и може би част от номера на колата му. Полицията щеше да намери трупа й и доказателствата тук и това щеше да ги заведе във фамилния дом.

Това беше риск от страна на Шоу, но основателен, шейсет-седемдесет процента. Той стигна до заключението, че Брад Хендрикс е невинен и че Джими Фойл е Геймъра, затова заложи капана и се престори, че иска помощта му за разшифроването, надявайки се, че Фойл ще се хване на въдицата — съдържанието на раницата.

Шоу и Стандиш следяха Фойл и му пишеха съобщения от време на време, за да го накарат да мисли, че те са някъде другаде и следят Брад Хендрикс.

Но къде беше потъващият кораб?

Фойл тръгна между две дюни и се скри от погледите им.

Шоу кимна в тази посока и двамата със Стандиш се изправиха и го последваха. Стигнаха до хребета на дюна, приведоха се и погледнаха към стар пристан, който се простираше на петнайсетина метра навътре в бурния океан. Някъде покрай средата му имаше стар рибарски кораб, потънал до половината.

— Удобна ли ти е бронежилетката, Шоу?

И двамата бяха с бронежилетки. Той кимна.

— Знаеш ли как да сложиш белезници на някого?

— Мога. По-добре е със „свински опашки“.

Стандиш му даде две „свински опашки“.

— Аз ще го държа на прицел. Ти вземи оръжието му и го закопчай. — Тя извади пистолета си, изправи се и тръгна безшумно по пясъка. Приближи се на двайсетина крачки от Фойл, вдигна оръжието си и се прицели. — Джими Фойл! Полиция. Не мърдай. Горе ръцете.

Фойл спря рязко и бавно се обърна.

— Пусни сака. Вдигни ръце.

Той стъписано се втренчи в тях. На лицето му се изписа смайване.

— Пусни сака!

Фойл го направи и погледна Шоу, после Стандиш и след това отново Шоу. Несъмнено разбра как се е стигнало дотук. Великият стратег на компютърните игри беше надигран. Озадачеността му се превърна в гняв.

— На колене! На колене! Веднага!

В същия миг зад тях изсвири клаксон на кола.

Шоу осъзна, че дистанционното устройство все още е в ръката на Фойл. Той беше натиснал паникбутона.

Стандиш инстинктивно се обърна по посока на звука.

— Стандиш, не! — изкрещя Шоу.

Фойл приклекна и извади пистолета си с дясната си ръка. От дулото изскочиха серия накъсани проблясъци. Жената извика силно, когато куршумите се забиха в тялото й.