Метаданни
Данни
- Серия
- Колтър Шоу (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Never Game, 2019 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2019 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Джефри Дивър
Заглавие: Избягай, ако можеш
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2019
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Ера
Град на издателя: София
Година на издаване: 2019
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Мултипринт ООД
Излязла от печат: 23.07.2019
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-389-531-1
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13384
История
- — Добавяне
36.
Колтър Шоу беше обвиняван в извършване на всевъзможни нарушения през живота си, реални и въображаеми.
Никое от тях не беше съдържало думата вейпъруер.
Той имаше много отговори на този въпрос. Избра най-точния.
— Не знам за какво говорите.
Найт облиза устни с върха на езика си, подобно на змия.
— Чух всичко. — Акцентът му показваше, че е роден в Онтарио. Той почука с пръст по телефона си. — Въпросите, които задавахте на хората ми… Вие не сте геймър. Забелязахме ви в минутата, в която влязохте в Конгресния център, проследихме ви и ви проверихме. Не проявихте интерес към другите павилиони, само към моя. И задавахте тъпи въпроси, правехте се на луд само за да получите информация. Мислите, че не се е случвало и преди? Опитвате се да накарате някой служител да се обърне срещу мен? Наистина ли мислите, че това ще се случи някога, по дяволите? — Той посочи към предната част на павилиона. — Видяхте промоцията отвън. На вейпъруер ли ви приличаше?
Вратата отново се отвори и в стаята влезе другият охранител, по-високият. Наведе се към Найт и му прошепна нещо. Найт не откъсваше очи от Шоу. Пазачът се изправи и шефът му го попита:
— Потвърдено ли е?
Здравенякът кимна. Найт махна с ръка и мъжът излезе. Другият остана на мястото си, като страж пред Бъкингамския дворец.
Гневът на главния изпълнителен директор се измени в озадаченост:
— Вие сте нещо като частен детектив?
— Не. Не съм частен детектив. Изкарвам прехраната си, като печеля награди.
— Вие ли сте онзи, който намери отвлеченото момиче?
Шоу кимна.
— И нямате техническо образование?
— Не.
— Тогава никой не ви е наел да се правите на корпоративен шпионин?
— Дори не знам какво е вейпъруер.
Найт започваше да осъзнава, че Шоу не е заплаха, а Шоу започваше да осъзнава, че в хипотезата му, че Найт заговорничи, за да съсипе конкурент, може би има няколко пробойни.
— Вейпъруер е, когато някоя софтуерна компания обяви и рекламира нов продукт, който е или фалшив, или още не е написан и няма да бъде готов скоро. Това е тактика, за да се предизвика вълнение, да се привлече вниманието на медиите. И държи на разстояние ордите, когато се нуждаеш от повече време, за да усъвършенстваш версията. Защото феновете ти могат да бъдат и най-големите ти врагове, ако не им дадеш онова, което си обещал.
— Това ли е слухът за „Главоблъсканица VI“? Че е вейпъруер? — попита Шоу.
— Да. — Тонът на Найт беше язвителен. — Просто ми отне малко повече време, отколкото планирах.
Петнайсет квадрилиона планети, естествено, изискваха време.
Найт се вгледа изпитателно в Шоу.
— И така, какво става тук?
Понякога не рискуваш. Понякога инстинктът ти дава насоки.
— Може ли да излезем от тук? — попита Шоу.
Найт се замисли, а после кимна и охранителят отвори вратата. Тримата влязоха в друга, по-светла стая, светая светих на павилиона. Две млади жени и един млад мъж с корпоративните тениски и джинси, трескаво работеха на компютърни терминали. Те стрелнаха предпазливи погледи към шефа си и после отново насочиха вниманието си към задачите си.
Шоу и Найт седнаха до единствената маса, на която нямаше внушителен компютър. Млада жена с късо подстригана коса донесе кутията с личните вещи на Шоу. Той ги сложи там, където им беше мястото.
— Е? — изрева Найт.
— Съдили сте Марти Ейвън преди няколко години.
Найт се намръщи.
— Ейвън? А, „Дестини Ентъртейнмънт“? Съдил ли съм ги? Вероятно. Когато някой се опита да ме прецака, съдя го. Не отговорихте на въпроса ми.
— Момичето, което беше отвлечено онзи ден, Софи Мълинър? Похитителят е пресъздавал „Шепнещият човек“.
Нямаше друга реакция освен съвсем уместна озадаченост. Това драстично намали процентите на хипотезата, че извършителят е Найт до малки едноцифрени числа.
— Най-известната игра на „Дестини“… Как така я е „пресъздавал“?
Шоу му обясни за стаята във фабриката, петте предмета и шанса за оцеляване.
— Извратен шибаняк. Защо?
— Може да е някой психически неуравновесен геймър… Имам друга идея. — Шоу обясни, че целта на престъплението е извършителят да отмъсти на Марти Ейвън или да съсипе „Дестини“. — Когато се разчуе, че похитителят е вдъхновен от играта, компанията ще бъде съдена и бойкотирана от противниците на насилието във видеоигрите. Ще бъде изхвърлена от бизнеса. „Дестини“ вече е преживявала това.
Шоу му разказа за двамата тийнейджъри, които бяха отвлекли съученичката си и за малко не я бяха убили.
— Спомням си случая. Тъжна история — рече Найт и после се намръщи. — И вие мислехте, че аз стоя зад това? Защото имам зъб на Марти Ейвън, че е откраднал програмния код? Или искам да го изхвърля от бизнеса, защото „Шепнещият човек“ се конкурира с „Мисия Прайм“?
— Трябваше да проучим всяка вероятност. Станало е още едно отвличане.
— Още едно? Мамка му. Кога е бил първият случай? — попита Найт. — Момчетата, които са наранили онова момиче?
Шоу му каза.
Найт стана и отиде до терминал, където седеше едната от униформените служителки. Тя вдигна глава и го погледна с широко отворени очи, когато Найт рязко вдигна длан, скочи и му предложи стола. Той седна и няколко минути писа нещо на клавиатурата. Зад Шоу се чу бръмчене на принтер. Найт стана, взе няколко листа и ги сложи пред Шоу, а после извади от джоба си химикалка — изключително скъпа, направена от платина.
— Ние сме абонирани за услуга за маркетинг данни, която проследява продажбите на продукти в целия свят. Дали зърнената закуска „Чириос“ се е продавала повече от „Фростид Флейкс“ през март миналата година? В кои региони? Какъв е средният семеен доход на семействата на местата, където печели „Чириос“? На каква възраст са децата в тези семейства? И така нататък, и така нататък. Схващате идеята. — Найт почука с химикалката по най-горния лист пред Шоу. — Тази диаграма проследява продажбите на „Шепнещият човек“ на „Дестини Ентъртейнмънт“. — Той огради част от информацията. — Този период са двата месеца след нападението на момичето в Охайо, когато може да предположим, че протестите са били най-шумни и медиите — най-яростни. Някой се опитва да убие момиче заради игра и какво се случва? Никакъв ефект върху продажбите. На хората не им пука. Ако има игра, която харесват, купуват я и изобщо не ги е грижа дали тя вдъхновява психопати, или терористи.
Шоу забеляза, че данните потвърждават думите на Найт. Не попита дали може да вземе статистиките за продажбите. Сгъна листовете и ги пъхна в джоба си, за да ги провери по-късно, макар да не се съмняваше, че цифрите са точни.
— Какво се случи със съдебното дело срещу „Дестини“? Мисля, че те може да са се опитали да ми отмъкнат някои търговци, с които имах ексклузивни права. Дребни кражби. Но аз трябваше да ударя силно. Не можеш да позволиш на хората да се измъкнат безнаказано. А Марти Ейвън? Той не е заплаха. Той е майката и бащата, крайъгълният камък на геймърския свят. — Найт погледна Шоу. — И така, всичко точно ли е между нас? Груби ли бяха момчетата ми?
— Не се тревожете. — Шоу стана и потърси врата.
— Ей там — посочи Найт и когато Шоу се готвеше да излезе, каза: — Почакайте.
Шоу се обърна.
— Трябва да говорите с един човек. — Найт изпрати текстово съобщение, а после кимна към масата и двамата отново седнаха. — Искам кафе. Вие искате ли? Носят ми го със самолет направо от Централна Америка.
— От Ел Салвадор?
— Не. От моята ферма в Коста Рика. По-хубаво е от салвадорското, няма съмнение.
— Защо не? — отвърна Шоу.