Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Колтър Шоу (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Never Game, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джефри Дивър

Заглавие: Избягай, ако можеш

Преводач: Юлия Чернева

Година на превод: 2019

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Ера

Град на издателя: София

Година на издаване: 2019

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Мултипринт ООД

Излязла от печат: 23.07.2019

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-389-531-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13384

История

  1. — Добавяне

36.

Колтър Шоу беше обвиняван в извършване на всевъзможни нарушения през живота си, реални и въображаеми.

Никое от тях не беше съдържало думата вейпъруер.

Той имаше много отговори на този въпрос. Избра най-точния.

— Не знам за какво говорите.

Найт облиза устни с върха на езика си, подобно на змия.

— Чух всичко. — Акцентът му показваше, че е роден в Онтарио. Той почука с пръст по телефона си. — Въпросите, които задавахте на хората ми… Вие не сте геймър. Забелязахме ви в минутата, в която влязохте в Конгресния център, проследихме ви и ви проверихме. Не проявихте интерес към другите павилиони, само към моя. И задавахте тъпи въпроси, правехте се на луд само за да получите информация. Мислите, че не се е случвало и преди? Опитвате се да накарате някой служител да се обърне срещу мен? Наистина ли мислите, че това ще се случи някога, по дяволите? — Той посочи към предната част на павилиона. — Видяхте промоцията отвън. На вейпъруер ли ви приличаше?

Вратата отново се отвори и в стаята влезе другият охранител, по-високият. Наведе се към Найт и му прошепна нещо. Найт не откъсваше очи от Шоу. Пазачът се изправи и шефът му го попита:

— Потвърдено ли е?

Здравенякът кимна. Найт махна с ръка и мъжът излезе. Другият остана на мястото си, като страж пред Бъкингамския дворец.

Гневът на главния изпълнителен директор се измени в озадаченост:

— Вие сте нещо като частен детектив?

— Не. Не съм частен детектив. Изкарвам прехраната си, като печеля награди.

— Вие ли сте онзи, който намери отвлеченото момиче?

Шоу кимна.

— И нямате техническо образование?

— Не.

— Тогава никой не ви е наел да се правите на корпоративен шпионин?

— Дори не знам какво е вейпъруер.

Найт започваше да осъзнава, че Шоу не е заплаха, а Шоу започваше да осъзнава, че в хипотезата му, че Найт заговорничи, за да съсипе конкурент, може би има няколко пробойни.

— Вейпъруер е, когато някоя софтуерна компания обяви и рекламира нов продукт, който е или фалшив, или още не е написан и няма да бъде готов скоро. Това е тактика, за да се предизвика вълнение, да се привлече вниманието на медиите. И държи на разстояние ордите, когато се нуждаеш от повече време, за да усъвършенстваш версията. Защото феновете ти могат да бъдат и най-големите ти врагове, ако не им дадеш онова, което си обещал.

— Това ли е слухът за „Главоблъсканица VI“? Че е вейпъруер? — попита Шоу.

— Да. — Тонът на Найт беше язвителен. — Просто ми отне малко повече време, отколкото планирах.

Петнайсет квадрилиона планети, естествено, изискваха време.

Найт се вгледа изпитателно в Шоу.

— И така, какво става тук?

Понякога не рискуваш. Понякога инстинктът ти дава насоки.

— Може ли да излезем от тук? — попита Шоу.

Найт се замисли, а после кимна и охранителят отвори вратата. Тримата влязоха в друга, по-светла стая, светая светих на павилиона. Две млади жени и един млад мъж с корпоративните тениски и джинси, трескаво работеха на компютърни терминали. Те стрелнаха предпазливи погледи към шефа си и после отново насочиха вниманието си към задачите си.

Шоу и Найт седнаха до единствената маса, на която нямаше внушителен компютър. Млада жена с късо подстригана коса донесе кутията с личните вещи на Шоу. Той ги сложи там, където им беше мястото.

— Е? — изрева Найт.

— Съдили сте Марти Ейвън преди няколко години.

Найт се намръщи.

— Ейвън? А, „Дестини Ентъртейнмънт“? Съдил ли съм ги? Вероятно. Когато някой се опита да ме прецака, съдя го. Не отговорихте на въпроса ми.

— Момичето, което беше отвлечено онзи ден, Софи Мълинър? Похитителят е пресъздавал „Шепнещият човек“.

Нямаше друга реакция освен съвсем уместна озадаченост. Това драстично намали процентите на хипотезата, че извършителят е Найт до малки едноцифрени числа.

— Най-известната игра на „Дестини“… Как така я е „пресъздавал“?

Шоу му обясни за стаята във фабриката, петте предмета и шанса за оцеляване.

— Извратен шибаняк. Защо?

— Може да е някой психически неуравновесен геймър… Имам друга идея. — Шоу обясни, че целта на престъплението е извършителят да отмъсти на Марти Ейвън или да съсипе „Дестини“. — Когато се разчуе, че похитителят е вдъхновен от играта, компанията ще бъде съдена и бойкотирана от противниците на насилието във видеоигрите. Ще бъде изхвърлена от бизнеса. „Дестини“ вече е преживявала това.

Шоу му разказа за двамата тийнейджъри, които бяха отвлекли съученичката си и за малко не я бяха убили.

— Спомням си случая. Тъжна история — рече Найт и после се намръщи. — И вие мислехте, че аз стоя зад това? Защото имам зъб на Марти Ейвън, че е откраднал програмния код? Или искам да го изхвърля от бизнеса, защото „Шепнещият човек“ се конкурира с „Мисия Прайм“?

— Трябваше да проучим всяка вероятност. Станало е още едно отвличане.

— Още едно? Мамка му. Кога е бил първият случай? — попита Найт. — Момчетата, които са наранили онова момиче?

Шоу му каза.

Найт стана и отиде до терминал, където седеше едната от униформените служителки. Тя вдигна глава и го погледна с широко отворени очи, когато Найт рязко вдигна длан, скочи и му предложи стола. Той седна и няколко минути писа нещо на клавиатурата. Зад Шоу се чу бръмчене на принтер. Найт стана, взе няколко листа и ги сложи пред Шоу, а после извади от джоба си химикалка — изключително скъпа, направена от платина.

— Ние сме абонирани за услуга за маркетинг данни, която проследява продажбите на продукти в целия свят. Дали зърнената закуска „Чириос“ се е продавала повече от „Фростид Флейкс“ през март миналата година? В кои региони? Какъв е средният семеен доход на семействата на местата, където печели „Чириос“? На каква възраст са децата в тези семейства? И така нататък, и така нататък. Схващате идеята. — Найт почука с химикалката по най-горния лист пред Шоу. — Тази диаграма проследява продажбите на „Шепнещият човек“ на „Дестини Ентъртейнмънт“. — Той огради част от информацията. — Този период са двата месеца след нападението на момичето в Охайо, когато може да предположим, че протестите са били най-шумни и медиите — най-яростни. Някой се опитва да убие момиче заради игра и какво се случва? Никакъв ефект върху продажбите. На хората не им пука. Ако има игра, която харесват, купуват я и изобщо не ги е грижа дали тя вдъхновява психопати, или терористи.

Шоу забеляза, че данните потвърждават думите на Найт. Не попита дали може да вземе статистиките за продажбите. Сгъна листовете и ги пъхна в джоба си, за да ги провери по-късно, макар да не се съмняваше, че цифрите са точни.

— Какво се случи със съдебното дело срещу „Дестини“? Мисля, че те може да са се опитали да ми отмъкнат някои търговци, с които имах ексклузивни права. Дребни кражби. Но аз трябваше да ударя силно. Не можеш да позволиш на хората да се измъкнат безнаказано. А Марти Ейвън? Той не е заплаха. Той е майката и бащата, крайъгълният камък на геймърския свят. — Найт погледна Шоу. — И така, всичко точно ли е между нас? Груби ли бяха момчетата ми?

— Не се тревожете. — Шоу стана и потърси врата.

— Ей там — посочи Найт и когато Шоу се готвеше да излезе, каза: — Почакайте.

Шоу се обърна.

— Трябва да говорите с един човек. — Найт изпрати текстово съобщение, а после кимна към масата и двамата отново седнаха. — Искам кафе. Вие искате ли? Носят ми го със самолет направо от Централна Америка.

— От Ел Салвадор?

— Не. От моята ферма в Коста Рика. По-хубаво е от салвадорското, няма съмнение.

— Защо не? — отвърна Шоу.