Адриен Йънг
Небе в дълбините (48)

Благодарности

„Благодаря“ никога няма да бъде достатъчно. Това е слаба, недостатъчна дума, за да изрази всичко, което се съдържа в сърцето ми.

На Джоуъл, моята постоянна пътеводна звезда и онзи, който вижда най-истинското ми Аз. Нито веднъж не заля пламъците ми с вода. Благодаря ти, че не ми позволи да се откажа и никога не допусна мечтите ми да минат на заден план. Благодаря ти, че отново и отново ми повтаряше, че съм достатъчно добра. Ако някой е отговорен за тези страници, това си ти. Обичам те!

На децата ми, малките пламъчета на въображение, които горят под моя взор и всеки ден ме вдъхновяват.

На семейството ми, изтъкано от желязо и камък. Баща ми, който ми даде издръжливостта и упоритостта да се боря за онова, което искам, с всяка капка кръв във вените си. Толкова много ми се иска да можех да видя лицето ти, докато държиш книгата ми в ръцете си. Знам обаче, че ме гледаш. Майка ми, която ме научи какво означават сила и стабилност. Сестра ми, която притежава цялата доброта и мекота, които ми липсват. Братята ми, двама от най-добрите герои, описани някога, и Рианон, която ни избра.

На Барбара Поел, която стана моя агентка и убиваше дракони заради мен. Думите бледнеят, когато си помисля за всичко, което направи за мен. Благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти! От дъното на душата си — благодаря ти!

На Айлийн Ротшийлд, моята издателка, която се бори като воин за тази книга. Благодаря ти, задето бълваше огън. Ти и всички в „Уензди Букс“ направихте така, че мечтата ми да се сбъдне. Отворихте прозорец, през който светът да види сърцето ми.

На Меган Дикерсън, Кристин Уотсън и Лизи Провост, които винаги са ме приемали такава, каквато съм. Вие ме научихте какво означава да бъда вярна на себе си и ме оставихте да израсна. Винаги съм искала да бъда като вас, когато порасна. Все още го искам.

На Ейми Сандвос, Анджела Порас и Андреа Торес, убежището, в което се приютявам отново и отново. Благодаря ви, че ме обичате.

На непрекъснато разрастващия се клан Сандвос и скъпите ми приятели Бил и Ида Сетлидж, Рич и Мелиса Лестър и Клей и Емили Бътлър. Подкрепата ви означава всичко за мен.

На Стефани ван Тасел, първата приятелка, която ме погледна в очите, без да мигне, и ми каза, че историите ми ще бъдат публикувани. Стефани Брубейкър и Линдзи Уилкин, спасителни пояси в жестокото море на творчеството. И Канди Чанд, която прие покана за обяд от едно момиче, което не знаеше нищо за тази индустрия. Натали Фария, благодаря ти, че прочете първата версия на това приключение и остави тези герои да разбият сърцето ти.

На авторската общност, която отвори обятията си за една непозната, особено Рене Адие. Щях да скоча от не една скала без твоите съвети и напътствия.

На местната ми авторска тайфа, които ме приеха като равна, когато несигурността ми беше достигнала най-високата си точка — Стефани Гарбър, Шанън Дитмор, Роуз Купър, Ким Кълбъртсън, Джени Лундквист и Джоана Роуланд. И най-вече Джесика Тейлър, която ме спаси по повече начини, отколкото бих могла да преброя. Благодаря ти, че толкова щедро ми даваше времето и енергията си и най-вече, задето ми каза да пратя имейл на Барбара.

На Стефани и Тифани Нордбърг, които се грижеха предано за моите мъничета, докато аз създавах своя свят и герои, тухла по тухла.

На учителите, които видяха какво има в мен, преди дори аз да го видя. Онези, които не се бояха от острите ми ръбове и достигнаха до сърцето ми. Вие променихте живота ми. Огряхте един тъмен път, който да последвам. Госпожа Цвайг, учителката ми в трети клас и първият човек, казал ми, че съм писателка. Аби Джейкъбсън, която ме научи, че в разказването на истории няма правила. Джей Гарет, който се отнасяше с мен като с интелектуалка и ми помогна да го извадя наяве.

Има още толкова много приятели и роднини, които ме насърчаваха — винаги ще ви бъда благодарна за това.

На Кристин Дуайър: ето го новия ти ред. Ти повярва в онзи ярка, блещукаща мечта, която видях да грее в небето над мен. С едно поклащане на глава и въздишка ти ми даде двайсет и четири часа за Ийлин и Фиск и в тези двайсет и четири часа бяха запалени искрите, подпалили техния пожар. Нямам търпение да видя моя абзац на гърба на твоята книга. Надявам се да включва извинение, задето ме изостави в света на Хари Потър.