Адриен Йънг
Небе в дълбините (39)

Глава 39

Разпитваха Фиск до късно през нощта и мина доста време, преди да престанат да говорят. Виждах, че Фиск се чувства некомфортно да им даде отговорите, които искаха от него, но въпреки това го направи. Беше знание, което би отслабило защитата на племето рики срещу аска. Знание, което не можеше да бъде взето назад.

— Аз ще отида.

Баща ми пръв се съгласи.

Еспен не изглеждаше убеден.

— Не можем да изпратим друг заедно с теб, Аги.

— Аз ще отида с тях.

Мюра стоеше до баща ми, приковала очи в мен.

Фиск беше встрани от нас, с гръб към каменната стена. Нямаше да допусне никой да го хване неподготвен.

— В такъв случай вие ще говорите от името на аските — съгласи се Еспен. — И ще се срещнем в Аурвангер.

Прокарах ръка през косата си, несигурна. Поколения наред се бяхме срещали в Аурвангер. Рики и аски. Ала то бе само за да проливаме кръвта си. Този път щяхме да го направим за спасението на всички ни. Почудих се дали бихме могли да бъдем воини, биещи се един до друг. Дали това би ни направило по-слаби или по-силни.

Когато най-сетне ни позволиха да си вървим, баща ми ни преведе през лагера, до едно място край каменната стена, отделено от висока скала. По-надолу на брега, водачите на аска все още спореха на светлината на факлите. Приглушеният им изтощен шепот се издигаше над шума на водата.

— Можеш да спиш тук. — Баща ми подаде на Фиск едно от плетените черджета, които носеше. — Ще тръгнем по изгрев-слънце.

Обърна се, за да си върви, и аз го последвах зад скалата, която се вдаваше във водата.

— Оставам тук.

Преглътнах, опитвайки се да звуча сигурно. Спокойно.

Той се обърна рязко към мен.

— Какво?

— Не може да спи тук сам. Няма да оцелее до сутринта.

Очите му се плъзнаха бавно по мен, опитвайки се да ме разчетат. Той, Ири и Мюра бяха единствените, които бяха в състояние да го направят.

— Пътувахме заедно с дни. Не представлява заплаха за мен. А ако се превърне в такава, мога да се погрижа за себе си.

Той се поколеба.

— Какво е това, свас!

— Имаме нужда от него, за да отидем във Фела. Да се срещнем с риките. — Аз въздъхнах. — Повярвай ми. Моля те.

Той протегна ръка към мен, а очите му се спуснаха към белезите на врата ми, преди да ме притегли в обятията си.

— Добре.

Сърдитото туптене в рамото ми се усили, когато той ме прегърна по-здраво. Отпуснах се до едрото му тяло, оставяйки познатата му миризма да ме залее. Напомняше ми за всички нощи в палатката ни в Аурвангер през бойния сезон.

Той ми подаде другото чердже, навито на руло под мишницата му, а после се отправи към колибите, потъвайки в мрака, без да погледне назад. Открай време ми се доверяваше напълно. Виждах обаче как вярата му започва да се разколебава, заплашваща да отстъпи място на подозрение. Заобиколих скалата и постлах черджето върху пясъка. Тишината, възцарила се между Фиск и мен от нощта, която прекарахме в Хюли, все още беше тук. Отекваше във всеки поглед и всяка неизречена дума.

— Трябваше да отидеш с него.

Извадих ножа, втъкнат в колана под туниката ми, и му го подадох.

Той го изгледа.

— Ще имам ли нужда от него?

— Да се надяваме, че няма.

Ако нещо се случеше и Фиск убиеше някой аска, отговорността щеше да бъде моя. И щеше да сложи край на всякаква надежда да се обединим.

Той направи крачка към мен, но вместо да вземе ножа, ръката му улови китката ми. Пръстите му се обвиха около нея и пулсът ми се ускори.

— Трябва да бъдеш внимателна. — Треската, усилваща се под кожата ми, гореше там, където той ме докосваше. — Ако аските решат, че ме защитаваш, няма да ти имат доверие. — Пръстите му ме стиснаха по-силно. А ти искаш да ти имат доверие, Ийлин. И двамата го искаме.

Сведох поглед към ръката му върху моята, а после го вдигнах към очите му. Това ме върна към онзи момент в Аурвангер. Мига, в който го видях за първи път, застанал в мъглата, с изваден меч.

— Защо дойде? — прошепнах, питайки го отново.

— По същата причина, която ти даде на баща си за това, че ще спиш тук. — Направи стъпка към мен и всички мускули в тялото ми се напрегнаха в очакване. — Не искаш наистина да знаеш защо. — Ръката му се плъзна по моята, докато стигна до ножа, и той го пъхна в колана си. — А точно сега няма значение.

Имаше право. Не бях готова да чуя да го казва. Дори не бях готова да си позволя да го помисля. В мислите ми нямаше място за това да се опитвам да разбера какво означава и какво би могло да донесе. Защото след няколко дни може би всички щяхме да сме мъртви.

— Не им съобщи за Ири — каза и погледът му се зарея към водата, докато аз се настанявах върху черджето.

— Не можах.

— Ще се наложи.

— Знам — прошепнах.

* * *

Малки личица се взираха в мен над скалата, когато се събудих. Щом вдигнах очи, те скочиха на земята и се втурнаха по брега, пръскайки пясък около себе си.

Фиск приклекна и наплиска лицето си с вода, а после се огледа нагоре и надолу по брега. Тази сутрин водата беше по-спокойна и аз видях, че реката беше широка. По-широка, от която и да било, която бях виждала някога. От двете й страни високи скали се издигаха над тесни пясъчни брегове.

Седнах и когато се приведох напред, установих, че скалата над нас беше по-дълга, отколкото си мислех; всеки сантиметър от пясъка под нея беше в употреба. Заслони, мрежи, огньове, работни маси. От скалата беше изсечен голям правоъгълник и лъкове, стрели, мечове и ножове висяха един до друг в редици. По-надолу малки дървени лодки бяха закрепени за тавана със система от въжета, които се спускаха по стената, забити с колчета за стената. Мястото беше трудно за откриване и всеки, опитващ се да го нападне, би трябвало или да прекоси реката, или да се спусне по скалата. Беше съвършеното скривалище.

И тази мисъл беше болезнена. Аските се криеха. Един силен и свиреп народ, принуден да се спотайва в сенките.

— Впечатляващо е това, което са направили тук.

Фиск избърса водата от лицето си, вдигайки поглед към надвисналата скала. Изправи се и ми протегна ръка, за да ме издърпа на крака.

Надолу по брега, групичка жени вървяха покрай водата, теглейки нанизи с риба зад себе си, приковали очи в нас.

— Трябва да вървим.

Гласът ми все още беше дрезгав от съня.

Баща ми и Мюра се запътиха към нас заедно с Хаген и още двама мъже, когато с Фиск излязохме иззад скалата. Мъж с дълга коса, сплетена назад от лицето му, се усмихна и ни подаде къшей хляб. Когато Фиск не помръдна, аз го взех, разчупих го на две и му подадох едното парче. Той се поколеба, преди да го поеме от мен.

— Колко време? — попита баща ми.

— Два дни. Може би три, в зависимост от снега — отвърна Фиск.

Зад нас Еспен и Хаген вече сваляха една от лодките от каменния таван.

— Ще се срещнем в Аурвангер.

Баща ми срещна очите ми, преди да се обърне към лодките.

Фиск настръхна.

Приближих се до баща ми и казах тихо:

— Идвам с вас.

Той ме погледна, сбърчил чело.

— Защо? Току-що се върна от там. Току-що се прибра у дома.

— Това не е домът ми.

— Мюра ще дойде. Ти ще останеш.

— Познавам водачите им. Познавам селото. Нуждаете се от мен там. — Задържах погледа му, опитвайки се да не му позволя да види твърде много. Ала той можеше. Открай време можеше. И каквото и да зърна там, не му хареса. — Моля те.

Той погледна замислено към водата. А после през рамо — към Еспен.

— Добре.

Избра да ми повярва. Зачудих се дали щеше да бъде за последен път.

Фиск наметна дисагите ни и го последва до лодката; нагазил до колене във водата, Хаген я задържа, докато се качим. Мюра ме гледаше, хапейки вътрешната страна на бузата си. Познавах това изражение. Беше разтревожена.

Усмихнах й се, но това като че ли изобщо не я успокои. Очите й се преместиха към Фиск и обратно към мен в безмълвен въпрос. Въпрос, на който не отговорих. Защото никога не бих могла да я накарам да разбере нещо, което самата аз не разбирах.

Баща ми я хвана за ръцете и я издърпа вътре.

— Не е нужно да идваш — казах, плъзвайки се настрани, за да й направя място.

Тя взе едно гребло и седна в полюшващата се лодка.

— Единственото семейство, което ми е останало, е в тази лодка.

Понесохме се по водата, отдалечавайки се от Еспен и Хаген, застанали на брега. Еспен гледаше към баща ми и между тях премина нещо безмълвно. Когато очите на баща ми се плъзнаха по мен и се зареяха към реката, сърцето ми се сви. Усещах как се отдръпва от мен. Знаех, когато криеше нещо.

Отново погледнах към Хаген и Еспен, но тях вече ги нямаше. Фиск се взираше изпитателно в баща ми. Не бе убягнало и на него.

Гледахме скалите, докато минавахме през клисурата, реката се простираше пред нас и зад нас. С помощта на едното гребло, Мюра се грижеше да избягваме скалите, докато с другото баща ми насочваше предната част на лодката. Реката правеше завой след завой, докато не стигнахме до една плитчина и баща ми слезе, за да ни избута към брега. С Фиск скочихме във водата, помагайки му да издърпа лодката върху тесния пясъчен бряг в подножието на друга скала; Мюра слезе след нас.

Камъчета се търкулнаха от скалата, когато над нас се спусна въжена стълба. Краят й се удари в мократа земя, а трима мъже се надвесиха над ръба на скалата. Фиск се изкатери пръв и когато краката му изчезнаха над ръба, баща ми задържа стълбата и аз наместих ръце и крака върху оръфаните въжени пречки.

Очите му все още избягваха моите.

— Какво планирате с Еспен?

Мюра излезе от водата и подаде една торба на баща ми, местейки поглед между нас двамата.

Баща ми вдигна очи към ръба на скалата, където Фиск беше изчезнал току-що.

— Лоялността ни е към аските, Ийлин. Знаеш това.

— Знае го, Аги.

Мюра изпъна рамене, заставайки зад него.

Плъзнах изпитателен поглед по лицето му.

— Знам го. Само че се нуждаем от риките. Разбираш го, нали?

Главата на Фиск се появи над ръба на скалата над нас.

— Да вървим — заяви баща ми, пренебрегвайки думите ми.

Издърпах се нагоре, потръпвайки от острата болка в рамото; когато стигнах върха, Фиск улови ризницата ми и ме повдигна през ръба, слагайки ме на земята.

Очите му се спряха върху рамото ми.

— Нека да погледна.

— По-късно.

Обърнах очи към баща ми и Мюра в подножието.

Фиск се наведе към мен, гласът му беше толкова нисък, че само аз можех да го чуя.

— Няма да заведа хората ти във Фела, ако не мога да им имам доверие. Трябва да им кажеш за Ири.

Знаех, че е прав. Ала освен това познавах баща си.

— Това може да го сломи.

Фиск улови погледа ми.

— Или да го убеди.