Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (99)

99.
Наш

Ден шести, 05:01 ч.

— Значи оттук сте работили?

Наш стоеше в малкия офис, който Клеър и Клозовски използваха в болница „Строджър“. Все още чувстваше слабост, но беше по-добре. Сестрата в спешното хич не остана очарована, когато той издърпа катетъра от ръката си. Още по-малко се зарадва, когато стана от леглото и заяви, че си тръгва. Тя заплаши да се обади на охраната, а той й отвърна: „Чудесно, но побързайте — кажете им да ме чакат в кафенето, където държат останалите“. По пътя Клоз му разказа за всичко случило се. Когато влязоха в малкия офис, Наш дълбоко в себе си се надяваше, че ще заварят Клеър там — да си почива, да се възстановява или дори да лежи припаднала. Само че от нея нямаше и следа.

Наш се опита да набере Еспиноза от специалния отряд, но не успя.

— Покритието тук е ужасно — изръмжа.

— Точно пред болницата са. По-бързо ще стане, ако отидем дотам — изтъкна Клоз, като отваряше вратата.

Когато стигнаха до кафенето, Наш усети как лицето му пламва от гняв.

Помещението беше празно.

Той вдигна един пластмасов стол и го запокити в стената.

— Мамицата му!

Масите бяха изблъскани настрани. Подът бе покрит с боклуци. Все едно бе гръмнала бомба.

— Не можахме да ги удържим — не и след като падна забраната на ЦКПЗ.

Наш се извърна към източника на гласа и видя плешив тъмнокож мъж на петдесетина години, който стоеше до асансьорите.

— Кой, по дяволите, си ти?

— Джером Стоут, началник на болничната охрана.

Стоут се приближи и му протегна ръка, но Наш не я стисна. Беше се обърнал отново към празната стая:

— Оставил си човека, който я е отвлякъл, да си тръгне, осъзнаваш ли това? Позволил си на човек, който е убил най-малко двама души в твоята болница, по време на твоята смяна, да си тръгне. Ако нещо се случи с нея, ако и един косъм е паднал от главата й, ти ще си виновен.

— Нямах избор. Следвам заповеди, също като вас. Това е болница, не затвор, и докато се мъчехме да удържим всички тук толкова дълго време, едва не избухна бунт. Записали сме имената и начините за контакт на всички.

Наш прокара пръсти през косата си.

— О, радвам се, че поне нещо си свършил.

Асансьорът звънна и от него излязоха трима охранители.

От другия коридор от срещуположната страна на кафенето се чуваше как някой крещи.

Антъни Уорник.

Зад него имаше поне дузина полицаи от управлението, плюс двама от специалните части в пълно бойно снаряжение — Еспиноза и Томас. Еспиноза все още бе блед, но значително по-добре от последния път, когато Наш го видя.

— Открихме вашите двама липсващи полицаи. И двамата са били в спешното отделение от миналата нощ насам. Аз също прекарах няколко часа там, но сега се чувствам по-добре.

— Някаква следа от Клеър? — попита Наш.

Еспиноза поклати глава.

— Хърлес ни нареди да претърсим болницата стая по стая. Той координира всичко с федералните и всеобщото мнение е, че който и да стои зад това, използва болницата като кота нула. Мислят, че и кметът е тук някъде. Освен ако нямате друго предвид, предлагам да започнем от най-горния етаж. Имам хора, разположени на изходите. Проверяваме документите на всички.

— А хората, които са били тук?

— Записали сме всички. Никой не се е промъкнал незабелязан. Имате думата ми.

Наш стисна рамото на полицая:

— Благодаря.

Еспиноза кимна и се обърна към многочислената група зад гърба си:

— Всяка стая, всеки килер, под всяко легло. Искам всеки милиметър от това място да бъде претърсен. Абсолютно всичко. Ако някой ви каже, че някъде е забранено или нещо подобно, го пратете по дяволите. Ако имате проблеми, насреща съм.

— Радиовръзката не работи като хората — изтъкна Наш.

— Това винаги е било проблем тук — обади се Стоут. — Заради оборудването. То пречи на сигнала. — Той посочи към стената вляво: — Виждате ли тези червени телефони? Из цялата болница са. Свързват се директно с моя офис. Използвайте ги, а аз ще координирам действията на всички оттам. Мога да ви свързвам един с друг, мога да използвам интеркома… всичко, каквото ви е необходимо.

— Разбрано — кимна Еспиноза. Той погледна към Наш и продължи с известно колебание: — Има и нещо друго, и там е проблемът. Няма как да го кажа със заобикалки, затова направо — скорошните доказателства дават основание да се предположи, че който и да е отговорен за смъртта на всички тези хора тук, за отвличането на кмета и за нашата изчезнала детективка, работи директно с детектив Сам Портър и може да е свързан и с други убийства, приписвани на У4М. Бъдете нащрек и внимавайте.

Сред тълпата се разнесе мърморене. Всички тук познаваха Сам.

— Давайте! — викна Еспиноза. — Бързо и организирано. Всички да си отварят очите на четири!

Групата се разпръсна. Някои тръгнаха към асансьорите, други към стълбите. След около половин минута Клоз и Наш останаха сами с Уорник.

— Имам заповеди да стоя плътно до вас — каза Уорник. — Издирването на кмета остава приоритет.

Наш се направи, че не го чува, и се обърна към Клоз:

— Покажи ми къде са видели Клеър за последно.