Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (136)

Бележка от автора

Трудно е да се сбогуваш. Няколко години живях със Сам Портър, Ансън Бишъп и останалите. Затова е много трудно да ги гледам как опаковат багажа си и си заминават. Въпреки това обаче знаех, че този ден рано или късно ще настъпи, затова се подготвих колкото може по-добре. Иска ми се да мисля, че всички те в момента са на някое по-добро място и продължават живота си. Поне повечето от тях.

Когато започвах тази поредица, един определен въпрос се въртеше в съзнанието ми и не ми даваше мира — може ли един сериен убиец да бъде създаден? Възможно ли е един добър човек да бъде оформен като социопат просто заради средата, в която расте? През целия си живот съм срещал хора, които са израствали в най-ужасяващите условия, които човек може да си представи, и са станали нормални. Също така познавам хора, които като деца са имали всякакви преимущества, но пропиляваха тези възможности, когато порастваха. Покваряваха се. Разговарял съм с безброй убийци и открих, че произлизат от всевъзможни среди. Демографското влияние, социалният статус и финансовата ситуация може и да са повлияли малко, но винаги има нещо по-силно, което оказва влияние — човешкият дух. Добър или лош, този дух преодолява препятствията на живота. Генът на убиеца — психопат или социопат — или е там още от самото начало, или го няма. Това не е семе, което да бъде посято и отгледано, също както не може да бъде изтръгнато из корен в първия момент, когато някой забележи, че нещо не е наред.

Ансън Бишъп вярваше, че постъпва правилно. Така ли е? Предполагам, вие сте тези, които трябва да отсъдят.

Също както и в другите ми книги, много от местата, които описвам, са реални. Ако някога отидете до Чикаго, проверете старата болница. Когато за последно бях там, все още си стоеше в центъра на града, с катинар на вратата, а предприемачите се чудеха какво да я правят. Ако успеете да се промъкнете вътре, ще откриете статуята „Закрила“ там, където я остави Клоз (въпреки че кмета вече го няма).

Backpage е истински сайт. Или поне беше. Когато бе закрит, една от най-големите мрежи за трафик на хора изчезна. Както и за детска порнография и проституция. Това, което започна като алтернатива на печатната реклама, се превърна в нещо лошо. Предполагам, че и най-великите идеи могат да бъдат покварени.

Щом прочетете страницата на ФБР, която в момента е на мястото, където беше backpage.com, опитайте се да напишете „фокусирана ултразвукова терапия“ в търсачката на браузъра си. В света на медицината това все още е мъниче, но терапията показва многообещаващи резултати, особено в лечението на мозъчни тумори. Иска ми се да благодаря на Джон Гришам за това, че ме светна за нея; интригуващо нещо.

Специални благодарности на Тим Муди за това, че редактира не само тази книга, но и първите две от поредицата. Благодаря и на моите агенти — Кристин Нелсън, Джени Майер и Анджела Чен Каплан, за това, че ми помогнаха да намеря дом за трилогията както в книгоиздаването, така и на големия екран.

Благодаря на феновете по цял свят, които направиха така, че малката ми история да се изкачи до върховете на всевъзможни списъци с бестселъри. Вие сте причината да се занимавам с това.

Благодаря на невероятната ми съпруга Дейна, че разлепваше хиляди листчета с бележки из къщата и по този начин ми помагаше да не се оплета в собствената си история. Сега вече мога да ги сваля и да ги прибера в малка бяла кутийка с черна лентичка. Може би някой ден ще им хвърля още един поглед.

До следващия път…