Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (83)

83.
Пул

Ден пети, 22:53 ч.

— Просто отбий, Сам. Предай се, преди още някой да е пострадал.

Портър погледна в огледалото. Щатският полицай бе минал една кола назад, през една лента. Сега ги деляха четири автомобила, но въпреки всичко продължаваше да ги следва.

— Знаеш, че не мога.

— Ако си невинен, ще измислим нещо.

И двете ръце на Портър бяха на кормилото. Вече не държеше оръжие. Посочи с глава назад:

— Има две папки. На пода пред задната седалка. Вземи ги, пъхни ги в зелената торба и се приготви.

Джипът се движеше с още по-висока скорост отпреди. Пул не беше сигурен иска ли да откопчава предпазния си колан.

— Давай! Сега!

— Просто опитай да не ни убиеш, докато не си седна на мястото.

Пул махна колана и тромаво се промуши между двете предни седалки. Видя папките на пода зад Портър, пресегна се с две ръце, падна напред, опита се да се улови за нещо и се търкали долу.

— Щеше да е много по-лесно, ако ми беше махнал белезниците.

— Дръж се.

Портър изви рязко волана и пресече три платна, за да се насочи към един от изходите.

Пул се надигна достатъчно, за да види как патрулката се опитва да повтори маневрата, но бе прекалено бавна. Профуча покрай изхода, натисна спирачките и даде на задна, преди да изчезне от погледа му.

— Даже и да не са ни преследвали преди, вече със сигурност ни гонят.

Той сграбчи двете папки и се тръсна обратно на седалката. Отдясно покрай тях прелетя табела с надпис, на който пишеше „Летище Чарлстън“.

— Къде отиваме?

— Мамка му, мамка му, мамка му…

Очите на Портър отново бяха впити в огледалото за обратно виждане. От патрулката нямаше и следа, но зад тях се виждаха две коли на полицейското управление в Чарлстън. Все още не бяха пуснали светлини и сирени, но това бързо можеше да се промени. Бяха вече на територията на летището. Ограничението на скоростта падна до трийсет километра в час. Портър беше забавил и се движеше със скорост малко над разрешената. Някакви автомобили се измъкваха от рампите, водещи към местата за краткосрочно и дългосрочно паркиране, но след всеки идваха нови три, които се намъкваха. Трафикът стана по-натоварен, докато се приближаваха към терминалите, и полицейските коли изостанаха. За сметка на това пък друга излезе на трийсетина метра пред тях. Портър забеляза още една в неговото платно на около четиристотин метра от тях.

— Опитват се да ни обкръжат.

— Свали ми белезниците и ми дай оръжието си — обади се Пул. — Ще им кажа, че си се предал доброволно.

Портър се наведе напред. Очите му лудешки се стрелкаха между табелите над главите им и автомобилите около тях. По челото му се стичаше пот. Той присви устни и стиска кормилото толкова здраво, че кокалчетата му побеляха.

— Дръж се!

Кракът му натисна рязко спирачката. Джипът поднесе. Предпазният колан на Пул се впи болезнено в гърдите му. Колата зад тях се вряза в бронята им с противно хрущене. Пул чу поне още два удара. Когато погледна в страничното огледало, видя, че пет-шест коли са се сблъскали. Няколко въздушни възглавници се бяха отворили. Виеха клаксони.

Задръстване отзад, но свободно движение отпред.

Портър натисна газта до дупка. Зад тях се чу изскърцване на пластмаса, когато бронята на джипа се откъсна от колата, която се бе ударила в тях. Пресякоха останалите две платна вдясно и поеха по един от изходите към частните хангари.

— Хеликоптер.

Пул го забеляза пръв. Идваше от изток.

На Портър очевидно не му пукаше. Приближаваха към малка охранителна будка. Бариерата беше спусната.

Пул се сви.

Бариерата се вдигна секунди преди да профучат през нея. Портър дори не натисна спирачката.

Хеликоптерът се спусна в опит да им препречи пътя, после се издигна по най-бързия начин отново, след като пилотът осъзна, че Портър няма никакво намерение да забавя скоростта. Някой извика нещо през мегафон, но Пул не можа да чуе какво.

Портър зави наляво. Предните гуми изсвириха гневно и захапаха асфалта. Хеликоптерът се приближи отзад, на около трийсетина метра над земята.

В далечината Пул забеляза няколко автомобила с пуснати сирени, които с бясна скорост се приближаваха по пистата.

— Спри, Сам! Спри!

Вместо това Портър ускори. Насочи джипа към отворената врата на един от хангарите и натисна газта до ламарината. Не докосна спирачките до мига, в който Пул забеляза как хората се изнизваха от хангара. А когато все пак ги използва, го стори с размах. Дясната му ръка се спусна към ръчната спирачка и я дръпна рязко нагоре, като блокира задните гуми. Пул се стегна — щяха да се блъснат в огромния реактивен самолет, който заемаше почти целия хангар. Асфалтът се смени с бетон. Портър изви кормилото отново, запращайки ги надясно. Влетяха в хангара със свирене на гуми. Джипът сякаш всеки момент щеше да се преобърне. Над тях хеликоптерът изрева и набра височина.

Миг по-късно, когато масивният „Бомбардиър Глобал 5000“ с изписано на опашката „Талбът Ентърпрайсис“ излезе от хангара и започна да рулира, хеликоптерът все още летеше в обратната посока. Колите, които се мъчеха да ги пресрещнат, бяха на половин километър, когато реактивните двигатели изреваха и частният самолет се понесе по пистата. Бяха във въздуха много преди някой да види чий е или да опита да го приземи принудително.