Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (52)

52.

Дневникът

Либи отказа да говори с мен, когато се върна. Вях заспал в коридора, облегнал гръб на вратата на нейната стая, и не се събудих, докато не чух момичетата да се качват крадешком по стълбите. Очите ми рязко се отвориха и видях как трите стояха и ме зяпаха.

— Мърдай — заповяда Теган.

Потърсих Либи с поглед.

— Добре ли си?

Тя се извърна и закрачи по коридора към тоалетната, влезе вътре и затръшна вратата.

Изправих се и понечих да я последвам, но Теган ми препречи пътя.

— Остави я на мира засега. Може да я видиш утре сутрин, но в никакъв случай не й задавай въпроси за тази нощ. Никога не я питай нищо за тази нощ, разбра ли ме?

Кимнах, но не разбирах. Исках да зная. Исках да й помогна.

Теган тръгна след Либи. След леко почукване беше допусната да влезе. Двамата с Кристина останахме сами в коридора. Тя бръкна в дамската си чантичка и извади навити на руло банкноти.

— Тук са триста и петдесет долара. Дай ги на Винс. Кажи му, че ще осигурим остатъка следващия път.

Преди да кажа каквото и да било, тя тикна парите в ръката ми и на свой ред се шмугна в тоалетната. Дори трите да са си говорили нещо, не можех да ги чуя. Колкото и да ми се искаше да долепя ухо до онази врата, не го сторих. Казах си, че ако Либи желае, сама ще повдигне въпроса, когато е готова.

Вратата на Винсънт беше заключена. Когато почуках, не отговори.