Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (119)

119.
Портър

Ден шести, 06:04 ч.

Лизет Лоудън беше на пет-шест метра вляво от него.

Ансън Бишъп — на десетина крачки.

Детектив Сам Портър извади .38 калибровия от джоба си, вдигна оръжието над главата си и стреля три пъти във въздуха.

Тълпата замръзна.

Гласовете секнаха.

Заедно с ехото от изстрелите човешкото множество се люшна и се понесе в обратна посока, вместо към Бишъп. Когато пространството между тях се освободи, Портър насочи пистолета към другия мъж.

— Остави бутилката. Веднага!

Бишъп застина и се извърна към Портър. Бутилката, вече без капачка, трепереше в ръцете му.

Портър се прицели. Пръстът му се стегна върху спусъка.

— Няма да повтарям.

Бишъп кимна, приклекна и остави отворената бутилка върху напукания асфалт.

— Това е просто вода, Сам.

— Хвърли оръжието!

Пул.

Специален агент Пул се провря през тълпата, излезе на разчистеното пространство и насочи пистолета си към Портър.

— Хвърли го! Веднага!

Портър поклати глава и изкрещя към Бишъп:

— Отдръпни се от бутилката!

Към Пул изрече:

— Вирусът е в тази бутилка!

Бишъп поклати глава:

— Просто вода. Ти донесе вируса тук, Сам, не аз. Никога не бих направил нещо подобно.

— Искаше да зарази всички — настоя Портър.

Бишъп пристъпи крачка напред.

— Как беше закуската, Сам?

Понечи да направи още една крачка. Портър изкрещя:

— Не мърдай!

Бишъп се приближи още малко.

— Ти донесе вируса тук, не аз. Ако някой зарази всички тези хора, това ще си ти.

Как беше закуската, Сам?

Изстрелът отекна силно и рязко. Портър го чу секунда след като куршумът прониза гърдите му. Дойде от покрива на една от околните сгради. Не си спомняше да е падал на земята, но докато мозъкът му се мъчеше да осмисли какво се случва, се беше озовал там. Пул беше над него. Тъкмо изритваше пистолета му встрани.

След това се чу експлозия. Плътен тътен, който се разнесе откъм болницата.