Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (128)

128.
Портър

Ден сто деветдесет и осми, 15:21 ч.

Заедно с адвоката си Ансън Бишъп седеше на масата, разположена в предната част на помещението. Косата му бе подстригана специално за процеса. Беше облечен в тъмносин костюм. Портър наблюдаваше тила му от мястото си на третия ред, като се надяваше, че Бишъп ще се обърне. Той не се обърна.

— Може да седнете — изрече приставът.

Портър остана прав миг по-дълго от другите. Усети на рамото си ръката на Пул, която го притисна към пейката. Раната от куршума в гърдите му все още наболяваше, макар и не постоянно — само откъслечни проблясъци болка, които да му напомнят колко близко е бил до смъртта. Отслабваха с всеки изминал ден, но до края на живота му щяха да се появяват, за да му напомнят за 17 февруари.

От самото начало на процеса Бишъп твърдеше, че е невинен по всички обвинения. Докато свидетелстваше, нито веднъж не прояви ни най-малко колебание. Да, смених си името, но не съм убивал никого. Детектив Портър ми каза, че съм част от операция под прикритие, предназначена да залови истинския У4М. По време на заключителната пледоария адвокатите на Бишъп пуснаха на запис самопризнанията на Клозовски и завършиха с една простичка мисъл — той призна, че е убил толкова много хора. Трудно ли е да повярва човек, че той всъщност е онзи, който е убил и Кали Тремел, и останалите? Всички онези, за чиито убийства сега обвиняват Ансън Бишъп? В края на краищата Клозовски признава, че е подправял видеодоказателства, че е заблуждавал разследването, че е убивал хора като наказание за предишните им грехове… толкова ли е трудно да повярваме, че Едуин Клозовски — а не техният клиент! — е отговорен за всичко?

Отдясно седяха съдебните заседатели. Седем мъже и пет жени, на възраст от двайсетина до седемдесет и три години. Четирима тъмнокожи, петима бели, двама латиноамериканци и една азиатка. От три месеца бяха настанени в хотел близо до съдебната палата, без достъп до интернет или телевизия. Бяха проверили членовете на семействата им, за да се уверят, че няма да отсъдят предубедено поради една или друга причина. Всеки божи ден съдия Шмит им напомняше, че трябва да вземат под внимание само доказателствата, представени в тази зала. Малко след началото на делото стана ясно, че доказателствата са доста по-оскъдни, отколкото се бе надявал водещият прокурор.

Портър взе бележника си от пейката. Беше започнал да си води записки още в болницата и искаше да ги даде на обвинителя, но от кабинета на окръжния прокурор не пожелаха да се възползват от тях.

На корицата на черно-бялата тетрадка бе изписано „доказателство“.

В началото на първата страница с големи главни букви бе написано: „Признание на Уест Белмонт 314“.

Когато Портър бе открил Бишъп на единайсетия етаж на офис сградата на Талбът, тогава още в строеж, Артър Талбът бе близо до смъртта си, окован към офис стол, докато Ансън Бишъп признаваше престъпленията си. Емъри Конърс бе много под тях — в дъното на асансьорната шахта. В миговете, предшествали убийството на Талбът, Бишъп бе казал на Портър как е обвинявал магната за разрушаването на семейството му, как човекът дърпал конците на множество нелегални занимания. Портър се бе опитал да го спре, но не успя — Бишъп бе бутнал Талбът в празната асансьорна шахта, където той бе загинал на място.

Един месец след началото на процеса „Чикаго Икзаминър“ бе публикувал на първата си страница огромен материал, в който се описваха действията на Портър и белите петна в паметта му. Въпреки че отказаха да назоват източниците си, в статията бяха цитирали стенограми на разговори между Портър и лекуващите го лекари, които се предполагаше, че трябва да са конфиденциални. Проклетите неща определено хвърляха светлина върху времето, което му се губеше. Защитата на Бишъп успя да издейства съдебна заповед и се сдоби с копия от медицинското досие на Портър. В резултат му разпоредиха да се срещне с назначен от съда психолог, който да определи текущото и миналото му ментално състояние.

Не му разрешиха да свидетелства, понеже го счетоха за ненадежден. Тъй като единствено той бе станал свидетел на изповедта на Бишъп в сградата на Талбът, писменият му доклад бе изключен от списъка с доказателства.

В бележника си Портър зачеркна „Признание на Уест Белмонт 314“.

Въпреки че бе описал с подробности как Бишъп го е намушкал в апартамента му, това също бе изключено от доказателствата.

Телефонни обаждания.

Разговори.

Ненадеждни.

Ако не се намереше трета страна, която да потвърди информацията, всички взаимодействия между Портър и Бишъп оставаха изключени от доказателствата.

В бележника си откри и зачеркна и:

Признание в хотел „Гийон“.

Убийство на Джейн Доу / Роуз Финики.

Всяко телефонно обаждане.

Фокусът на процеса се бе изместил върху физическите доказателства — главно върху отпечатъка на Бишъп, открит върху вагонетката, използвана за транспортиране на тялото на Гюнтер Хърбърт в тунелите под сградата на „Мълифакс Пъбликейшънс“. В показанията си Бишъп твърдеше, че не е стъпвал там. Отпечатъкът от пръста му доказваше, че е бил на местопрестъплението. Защитата бързо се справи и с това. Отпечатъкът бе взет от Марк Томас, член на специалния отряд, и даден на детектив Портър. Доказателството е било у детектив Портър… колко дълго? Часове. След това го е дал на детектив Наш да го отнесе в лабораторията — между другото, не е ли това тук, на записа, детектив Наш? Онзи, който рита моя клиент?

Портър не таеше особени надежди за отпечатъка. Зачеркна и него.

Няколко души в парка „А. Монтгомъри Уорд“ бяха видели Бишъп по времето, когато е била отвлечена Емъри Конърс. Никой не бе достатъчно уверен, за да се яви на разпознаване.

Приятелят на Емъри, Тайлър Матърс, не можеше да идентифицира Бишъп.

Самата Емъри, държана в дъното на асансьорната шахта, никога не бе виждала лицето на похитителя си.

Произходът на дневниците на У4М също бе поставен под съмнение. Макар Портър да настояваше, че никога не е наемал Ъпчърч да ги напише, че никога не е срещал Ъпчърч, се сблъска с недоверие и подозрителност от страна на прокуратурата. Не им се рискуваше, затова изобщо не допуснаха дневниците като доказателства.

Слухове.

Предположения.

Косвени доказателства.

Стъпка по стъпка защитата бе разбила делото на пух и прах. Портър продължаваше да зачерква, докато накрая остави бележника настрани.

Съдебните заседатели обмисляха заключението си над шест часа.

Съдия Хенри Шмид удари с чукчето си.

— Тишина в залата!

Лариса Бийл и Кейти Куигли седяха една до друга на втория ред.

Клеър и Наш бяха в редицата на Портър, от противоположната страна на Пул. Когато Портър им хвърли бегъл поглед, забеляза, че се държат за ръце.

Съдията се извърна към съдебните заседатели:

— Госпожо председател, стигнахте ли до единодушно заключение?

Азиатката се изправи:

— Да, Ваша Чест.

Съдията погледна Бишъп и разпореди:

— Моля станете и се обърнете към съдебните заседатели.

Ансън Бишъп се изправи, закопча сакото си и се извърна към дванайсетимата.

Съдията огледа залата строго:

— Когато присъдата бъде прочетена, очаквам всички вие да запазите самообладание и да уважавате факта, че се намираме в съдебна зала. Няма да толерирам изблици от какъвто и да било вид. — Той погледна отново азиатката: — Какво е вашето решение?

Тя изгледа присъстващите, но когато стигна до Бишъп, бързо извърна очи, прокашля се и зачете картончето в ръката си:

— По дело 15–85201008, окръг Кук срещу Ансън Бишъп, намираме обвиняемия Ансън Бишъп за невинен по обвинението за нарушаване на член 187, алинея „а“ от Наказателния кодекс за престъпление срещу Кали Тремел. Невинен по обвинението за нарушаване на член 187, алинея „а“ от Наказателния кодекс за престъпление срещу Ел Бъртън. Невинен по обвинението за нарушаване на член 187, алинея „а“ от Наказателния кодекс за престъпление срещу Миси Лумакс. Невинен по обвинението за нарушаване на член 187, алинея „а“ от Наказателния кодекс за престъпление срещу Барбара…

Портър не чу останалото. Думите й бяха заглушени от кръвта, нахлула в главата му, и от кънтящия в ушите му пулс. Залата гръмна от крясъци и възклицания. Някои заръкопляскаха, други избухнаха в сълзи.

Пул го потупа по рамото и кимна към вратата вдясно в другия край на помещението.

— Трябва да вървим.

Бележки на Портър

ЖЕРТВИ НА АНСЪН БИШЪП

Кали Тремел

Ел Бортън

Миси Лумакс

Сюзън Девъроу

Барбара Макинли

Алисън Крамър

Джоуди Блумингтън

Емъри Конърс (жива)

Гюнтер Хърбърт

Артър Талбът

Роуз Финики

Детектив Фреди Уелдърман

Детектив Езра Стокс

Д-р Джоузеф Огълсби

ЖЕРТВИ НА ПОЛ ЪПЧЪРЧ

Флойд Рейнълдс

Ела Рейнълдс

Рандъл Дейвис

Дарлийн Бийл (жива)

Лариса Бийл (жива)

Кейти Куигли (жива)

Уесли Харцлър

ЖЕРТВИ НА ЕДУИН КЛОЗОВСКИ

Кметът Бари Милтън

Антъни Уорник

Станфърд Пени — болница „Строджър“

Кристи Алби — болница „Срроджър“

Една дузина + в хотел „Гийон“

ЖЕРТВИ НА АНТЪНИ УОРНИК

(ПО ПОРЪЧКА НА „БЕКПЕЙДЖ“)

(деца от къщата на Финики)

Либи Макинли

Теган Савала — гробище „Роуз Хил“

Кристина Нивън — релсите на Червената линия / метростанция „Кларк“

Винсънт Уейднър — оставен в апартамента на Портър

ЖЕРТВИ НА УЕЛДЪРМАН, СТОКС, ХИЛБЪРН

Невестулката

ЖЕРТВИ НА НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ

Том Ланглин — стъпалата пред съдебната палата в Симпсънвил

Джейн Доу — къщата на Финики