Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (95)

95.
Пул

Ден шести, 03:31 ч.

Двайсет и осем минути да мобилизира екипът на Грейнджър в Чарлстън. Още трийсет и една, докато стигнат до къщата. Почти час след обаждането на Пул, малко след три сутринта, те заеха позиции. Пул ги слушаше от комуникационния ван, сега паркиран пред хотел „Гийон“.

— Гуендъл, на позиция.

— Джордан, на позиция.

— Суарес, на позиция.

— Говори Майкълсън, имам видимост към превозното средство на алеята. Сребрист лексъс, регистрационен номер от Илинойс TW84R3. Автомобилът изглежда празен.

— В къщата е тъмно. Не се вижда никой.

— Бъдете нащрек — разпореди Грейнджър. — Портър може просто да е заспал.

Вече бяха претърсили останките от хамбара и не откриха нищо.

— Самотна звезда Едно на позиция, север и запад.

— Самотна звезда Две на позиция, юг и изток. Пълна видимост.

„Самотна звезда“ бяха позивните на двамата снайперисти на Грейнджър. Те не използваха имена по откритите линии за комуникация. Като имаше предвид видяното на сателитните снимки, най-вероятно се намираха на някакво възвишение.

Всички носеха уреди за нощно виждане, благодарни на прикритието, което им осигуряваха последните няколко часа тъмнина.

Грейнджър отново заговори:

— Гуендъл, ти горе. Суарес, долу. Джордан, у теб е играчката. По моя заповед.

— Прието.

— Три, две, едно… Действайте.

— Федерални агенти! — изкрещя някой.

Пул чу добре познатия звук от полицейски таран. В съзнанието му се оформи картината как Джордан държи тежкия метален цилиндър и замахва с него към вратата. Дървото поддаде с приятен за ухото трясък. Последваха два гръмки взрива — шокови гранати, метнати във вътрешността на къщата, след това тропот на бягащи крака. Още викове.

— Коридор — чисто!

— Стълби — чисто!

— Трапезария — чисто!

— Спални едно и две — чисто!

— Всекидневна… не мърдай, не мърдай!

— Останалите спални и банята — чисто!

— Суарес, какво става при теб? — попита Грейнджър.

Никакъв отговор.

— Суарес?

— Гуендъл — обратно долу, провери какво става със Суарес!

Суарес се обади:

— Всекидневна… чисто… Виждам тяло. Жена. О, мамка му…

Той повърна. Микрофонът предаде звука с кристална чистота.

— Джордан е. Суарес е… неразположен. Имаме женски труп. Трийсетина, четиресет години, трудно е да се каже. Къса кестенява коса. Облечена е в бяла дреха от тънка материя, прилича много на нощница. Някой я е накълцал. Много зле. Липсват едно око и едно ухо, на пръв поглед — и езикът. Виждам три бели кутийки, свързани с черна лентичка. Ще оставя на криминалистите да ги отворят. Причината за смъртта по всяка вероятност е прерязано гърло. Използвали са и нещо — скалпел може би, нещо с много тънък връх, — за да я изпонарежат. По цялата открита кожа — лице, врат, ръце… написано е „не виждай зло, не чувай зло, не говори зло, не прави зло“. Ще се наложи да я идентифицираме по отпечатъци от пръсти или по стоматологичния и картон. Това обаче не е всичко. Цялата стая е в кръв. Засъхнала, не от жената. Под прахта. Вероятно е тук от години. И нещо друго. Някой е издълбал „татко, прости ми“, на плота на бюрото. Не виждам стърготини. Трудно ми е да преценя дали е направено скоро, или не.

— Грейнджър? Гуендъл е. Открих кръв и в една от спалните на горния етаж. Също стара, както изглежда. Не е от скорошно престъпление. Но е доста. Най-вероятно човекът, който е кървил така, е мъртъв.

Пул включи телефона си:

— Има ли сол върху или около тялото? Или някъде около другите петна кръв?

— Сол ли?

— По кожата й, по дрехите й… изобщо някъде?

— Изчакайте.

Джордан се включи след кратка пауза:

— Няма видими следи от сол. Не мисля, че е мъртва от кой знае колко дълго време. Все още е топла. Кръвта й е свежа.

— Някакви следи от Портър?

— Самотна звезда Едно и Две — обади се Грейнджър, — някакво движение навън?

— Съвсем не.

— Нищо.

— Пак е Гуендъл. Стените на това място са покрити със снимки на деца. Открих една, която очевидно е пипана скоро, ако се съди по следите върху стъклото, понеже всичко е покрито с прах.

— Можеш ли да ми я изпратиш? — попита Пул.

— Секунда.

Телефонът на Пул изписука. При вида на младото момче на екрана усети как кръвта се дръпва от лицето му.