Джонатан Баркър
Шестото покварено дете (31)

31.
Пул

Ден пети, 12:06 ч.

Пул рядко употребяваше алкохол. Не можеше да си спомни кога за последно бе пил бира, камо ли нещо по-силно. И независимо от това, когато излезе от стаята за разпити с Бишъп няколко часа след като бе влязъл, отчаяно се нуждаеше от питие. Даже двойно. По дяволите, защо не и цяла бутилка! Идеята да забрави всичко, свързано с този случай, дори за малко, никога не му бе изглеждала по-привлекателна.

Наш го пресрещна в коридора и бързо прошепна в ухото му:

— Внимавай какво говориш покрай тоя Уорник. Беше на телефона си през цялото време и даваше много подробен отчет на някого, все едно предаваше на живо футболен мач. Не съм сигурен с кого говореше — много внимаваше да не се изтърве и да не споменава имена. Поиска от информационната служба копие от разпита, но аз му казах, че трябва да го получи от теб — федерален случай, това-онова… Не съм сигурен колко време спечелих по този начин.

— Хърлес обади ли се?

Наш врътна очи.

— О, само десетина пъти. Казах му, че разпитваш Бишъп при закрити врата. Искаше да му звъннеш на секундата, щом излезеш.

Понечи да му върне телефона, но Пул не го взе.

— Не сега — каза. — А, и още не си ми предал съобщението му.

Тръгна към стаята за наблюдение, но Наш сложи ръка на гърдите му и го спря.

— Знаеш, че всичко, което този тип казва, са пълни говна, нали?

Пул не знаеше на какво да вярва. Вече не.

В мига, в който влезе в стаята за наблюдение, Уорник му се лепна:

— Трябва да се обадите на шефа си, специален агент Хърлес. Имате директна заповед да ми осигурите копие от този разпит.

— Чия е заповедта?

— Това не е ваша грижа — отвърна Уорник. — Има заповед на бюрото на вашия шеф, а вие трябва да я изпълните незабавно.

Наш го изгледа кръвнишки.

— Кабинетът на кмета няма правомощия да издава заповеди по време на федерално разследване.

— Никой не е казал, че заповедта идва от кметския кабинет. И като се има предвид, че сте на ръба на отстраняване от служба, детектив, не съм сигурен дали е във ваш интерес да ми се пречкате точно сега.

Наш кихна.

Не беше покрил носа, нито устата си, всъщност — Пул можеше да се закълне — направи крачка към Уорник, когато кихна. И повтори.

Уорник се сви в ъгъла.

— Какво правите, детектив!

— Извинявам се — отвърна Наш, като си бършеше носа с ръкава на сакото. — Мисля, че съм лепнал някое гадно вирусче. Може да съм прихванал нещо в къщата на Ъпчърч.

Очите на Уорник се разшириха.

— Би трябвало да сте под карантина!

— Ще мина през болницата веднага щом свърша тук — любезно отвърна Наш. — Хм. Вероятно и вие трябва да постъпите така. Който се пази сам, го пази и господ, и така нататък, знаете.

Погледът на Уорник се премести върху Пул. Лицето му беше червено като домат.

— Копие от разпита. Сега.

Пул въздъхна и се обърна към полицая от информационната служба, който седеше, без да издаде и звук, докато траеше целият този разговор.

— Може ли да ми направите едно копие, ако обичате?

Полицаят се пресегна към компютъра си и натисна бутона за отваряне на CD-ROM устройството, измъкна отвътре диск и го подаде на Пул:

— Вече направих.

— Не може да му дадеш това — възрази Наш.

— Ще му го дам, щом получа заповед — отвърна Пул. — Само че до този момент не съм получил. — Той тръгна към вратата с диска в ръка. — Точно сега трябва да обсъдя това с детектив Портър.

Уорник му препречи пътя.

— Луд ли сте?! Не може да споделяте това с Портър! Трябва да се съгласува със съответните отговорни лица. Най-малкото трябва да проверим записите в лабораторията, да видим какво може да използваме, за да потвърдим… Трябва да разпитаме Портър и…

Пул посочи първо себе си, после Уорник:

— Вие и аз не сме „ние“. Все още не съм сигурен какво изобщо правите тук. Мръднете се, или ще ви обвиня във възпрепятстване на федерално разследване.

Отначало Уорник не помръдна. След това поклати глава, отстъпи встрани и отново набра някакъв номер на телефона си.

В коридора Наш улови Пул за рамото:

— Нека да вляза заедно с теб. С мен ще говори.

— Няма начин. — Пул поклати глава. — Онова, което казах преди, още важи. Докато твоят екип е считан за компрометиран, трябва да ви държим на разстояние. Особено сега, когато навсякъде с онова проклето клипче.

— Ти ме остави да разследвам местопрестъпление — изтъкна Наш.

— С федерални агенти, присъстващи на мястото, и с моята скромна персона на телефона, предаваща ти инструкции. Това е съвсем различно. Моят екип беше този, който събра и описа доказателствата, не чикагската полиция. Ти беше просто в ролята на експерт, който трябва да потвърди приликите с минали подобни случаи. Там имах малко пространство за маневри, но не много. Честно казано, ти си ми от най-голяма полза, ако просто наблюдаваш отстрани, поне за момента. Поне докато разберем какво става. В някой светъл момент ще ми трябваш, за да влезеш в тази стая за разпити, но не точно сега.

Наш неохотно кимна и отиде в стаята за наблюдение от отсрещната страна на коридора.

Пул си пое дълбоко въздух, след което отвори вратата на стаята за разпити.

Портър се бе заровил в една от тетрадките с дневниците и дори не погледна новодошлия. Поне в началото. Под масата дясното му коляно подскачаше. Бялата дъска, която бяха донесли по-рано, беше цялата изписана, имаше няколко скици, план на къщата… Каната с кафе беше празна, чашата му също.

Пул седна на стола срещу него.

— Имаш ли нужда от още кафе, Сам?

Без да вдига поглед от дневниците, Портър каза:

— Познавал е Либи Макинли, сестрата на Барбара Макинли. Знаеше ли това? Бил е разпределен в някакъв приемен дом или нещо подобно след всичко, което се е случило в къщата му.

— Къщата на Финики за проблемни деца — каза Пул.

Този път Портър вдигна очи:

— Знаел си?

— Написано е на дъската ти с улики.

Портър кимна.

— Винсент Уейднър е бил там. Пол Ъпчърч… — Той се изправи и се приближи до дъската. — … тези две момичета също… Кристина Нивън и Теган Савала. Трябва да провериш имената им. Може да са свързани. Имало и няколко момчета. Все още се опитвам да ги идентифицирам. Преди да отиде в този дом, Бишъп е бил на място, наречено Терапевтичен център, в Камдън. Трябва да видиш какво пазят като архив там и да измъкнеш всичко. Това е медицинско учреждение, следователно ще ти трябва заповед, но не мога да си представя съдия, който ще ти откаже.

— Сам, какво може да ми кажеш за място, наречено „Монтехю Лабс“?

Портър се намръщи за секунда, след това погледна дъската:

— Прав си. Това трябва да е тук.

Той намери празно местенце в горния десен ъгъл и записа името под заглавието „Други значими места“.

— Какво знаеш за тях?

— Оттам Бишъп казва, че е взел вируса. Успя ли да намериш потвърждение на това? Ако не, ще се наложи. Ако не друго, поне могат да ни кажат с точно какво количество разполага.

— Бишъп е в ареста.

Нужни бяха няколко мига, за да достигнат думите му до съзнанието на Портър. Когато осъзна какво е чул, той се върна до масата и се строполи на стола си.

— Кога?

— Към девет и трийсет тази сутрин. Предаде се доброволно на Наш в някаква изоставена сграда в центъра.

— Предал се е? Майка му била ли е с него? В каква сграда?

— Има ли значение?

— В хотел „Гийон“ ли е станало?

Пул поклати глава:

— Не, не в „Гийон“. На Маккормик стрийт 426. Няма и следа от жената, която се наричаше Сара Уернър.

Портър се изправи и записа адреса под „Монтехю Лабс“.

— Нямам представа дали тази локация има някакво значение, но по-добре да стои тук за всеки случай. Трябва да открием и майката. Не може да е далеч.

Очите му се разшириха и той зададе следващия въпрос, все едно мозъкът му работеше с малко закъснение:

— Предаде ли останалото количество от вируса? Каза ли къде е?

Пул отначало не му отговори, понеже не беше сигурен какво да каже. Спря се на истината:

— Бишъп каза, че вирусът е у теб.

Дори това да шокира Портър, лицето му не го издаде.

— Моля?!

— Каза, че ти си влязъл с взлом в „Монтехю Лабс“ и си откраднал вируса, не той.

Портър се усмихна. Изглеждаше така, сякаш всеки момент ще прихне.

— Това е лудост. Защо ми е да крада вируса? — Усмивката му се стопи. Той се изправи. — Той тук ли е? В сградата? Къде го заведохте?

— Седни, Сам. Трябва да ти покажа нещо.

Пул стана, отиде до телевизора в ъгъла и постави диска в дивиди плейъра. Включи телевизора с дистанционното.

Сам не беше помръднал от мястото си.

— Седни, Сам.

Лицето на Бишъп изпълни екрана. Този път Портър седна.