Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (6) (Незабравими места от цял свят)

Мон Сен Мишел

координати 48° 38’ с.ш./1° 30’ з.д.

местоположение Нормандия, Франция

изграждане абатството започва да се строи през 708 г.

материал гранит, варовик и мрамор

площ островът обхваща ок. 958 000 м2

размери на острова: ок. 1000 х 960 х 80 м

Туристическа информация

Кога да отидете там: Не идвайте тук през март или септември, когато приливът е най-силен и голяма част от пътя и паркингите остават под вода през по-голямата част от деня.

На какво да обърнете внимание: Грубия параклис на св. Обер от 15 в., кацнал на скалиста площадка недалеч от градските стени.

Полезни съвети: Не се разхождайте по напоените терени около островчето без местен водач; приливът се появява внезапно и всеки ден се налага много туристи да бъдат спасявани от удавяне.

Мон Сен Мишел влиза в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО през 1979 г. Днес тук идват повече от 3 млн. туристи годишно.

Мон Сен Мишел е самотно островче, заобиколено от огромни подвижни пясъчни брегове. Хълмистият му силует е коронясан от грамаден средновековен манастир. Той, както и островчето, са посветени на архангел Михаил, чиято статуя се извисява над църквата.

Островчето представлява гранитен масив с конична форма, стърчащ съвсем близо до бреговете на Нормандия и свързан в ново време със сушата посредством тесен издигнат път, показващ се над водата само при отлив. Според легендата архангел Михаил се появил през 708 г. във видение на св. Обер, епископ на близкия Авранш, и поискал от него да построи молитвен дом на островчето. Обер обаче не обърнал внимание на това видение и разгневеният ангел го посочил с пламтящия си пръст и направил дупка в главата му. (И днес пробитият череп на епископа може да се види в специалния реликварий на базиликата в Авранш.)

Св. Обер издигнал първия молитвен дом на островчето още през 8 в., но от тази постройка нищо не се е запазило. През 966 г. група бенедиктински монаси се заселват на същото място и разширяват църковната сграда. Строежът на религиозни сгради в романски стил започва през 10 в. и днес те представляват ядрото на манастирския комплекс. Най-красивите негови постройки обаче са издигнати през 13 в. в готически стил.

Тази част на манастира все още се нарича Ла Мервей (Чудото) и включва прекрасната трапезария, жилищната част и някои луксозни апартаменти, стърчащи дръзко на три амфитеатрално разположени тераси по стръмните скали на островчето. Строителството на Ла Мервей е финансирано от френския крал Филип II (1165–1223), който чувствал силни угризения заради щетите, нанесени на манастира през 1203 г. по време на неуспешния му опит да завладее със сила това място.

Абатството, кацнало на върха на хълма, представлява върхова проява на инженерната мисъл за времето, когато е построено. Най-забележителната му част е Ла Мервей — триетажното готическо разширение, издигащо се на северния склон на островчето.

Една единствена павирана уличка се вие нагоре към манастира на върха на островчето. По нея нагъсто са наредени странноприемници, ресторанти и магазинчета за сувенири — почти както е било и преди хиляда години, когато абатството било невероятно популярна дестинация за поклоннически пътувания и тясната уличка била вечно препълнена с пилигрими.

Абатството се превръща във важен духовен и интелектуален център, който съперничи на другите известни места за поклонничество като Рим и Сантяго де Компостела. Комплексът е защитен със стени през 1256 г. и успява да устои на безброй нападения и обсади, особено по време на Стогодишната война (1337–1453), когато Мон Сен Мишел е единственото кътче от Северозападна Франция, което остава неизменно във френски ръце. Говори се, че архангел Михаил го пази. Поклонниците продължават да се стичат тук, макар че немалко изчезват в непрогледните мъгли и коварните пясъчни плитчини, които препятстват подхода към островчето. През 14 в. единственият път към абатството се покрива със странноприемници, кръчми и магазини за талисмани.

През 18 в. абатството започва да запада и братството намалява чувствително. Последните монаси го напускат през 1790 г. По време на Френската революция манастирът е използван като затвор за политически противници на режима и това положение се запазва до 1863 г. През 1873 г. френското правителство обявява Мон Сен Мишел за исторически паметник и на следващата година започва неговото възстановяване. Добавена е и кулата с фигурата на архангел Михаил на върха, а островчето е свързано със сушата посредством издигнат над морското дъно 900-метров път. Изкуственият насип води до натрупване на тиня в залива и до необикновено висок прилив — най-големият в Европа. Понастоящем насипът е премахнат и заменен от брод и мост за пешеходците, така че характерът на Мон Сен Мишел като остров е възстановен и по няколко часа всеки ден той е заобиколен отвсякъде с вода. През 1966 г. малка монашеска общност отново се заселва тук.