Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (47) (Незабравими места от цял свят)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Destinations, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2023)

Издание:

Автор: Мери-Ан Галахър

Заглавие: Мечтаните туристически дестинации

Преводач: Илия Илиев

Година на превод: 2010 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Редактор: Нина Симеонова

ISBN: 978-954-28-0770-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18391

История

  1. — Добавяне

Тиера дел Фуего

181_fuego.jpg

координати 54° 47’ ю.ш./68° 20’ з.д.

местоположение поделена между Чили и Аржентина

главни градове Ушуала (Аржентина), Рио Гранде (Аржентина), Порт Порвенир (Чили)

национални паркове Торес дел Пайне (Аржентина), Тиера дел Фуего (Аржентина), Алберто до Агостини (Чили), Кабо де Орнос (Чили)

площ ок. 73 753 км2

Туристическа информация

Кога да отидете там: От началото на ноември до средата на март времето е най-топло, но на архипелага атракции за туристите се предлагат целогодишно.

На какво да обърнете внимание: Едно от най-запомнящите се прекарвания на територията на Тиера дел Фуего е да се настаните в някоя селскостопанска ферма.

Полезни съвети: Повозете се на влака, наречен „Краят на света“, тръгващ от Ушуая и достигащ границите на националния парк Тиера дел Фуего.

 

Тиера дел Фуего (Огнена земя) е огромен архипелаг с необитаеми и брулени от ветровете острови в най-южната част на Южна Америка. Най-южната точка на архипелага е нос Хорн. Тези земи, разположени в самия край на света, са студени и негостоприемни: летните температури рядко надвишават 9 градуса, а показанията на термометъра се около нулата през цялата зима. Бреговата линия е осеяна с красиви фиорди и ледници, а островите са покрити с големи субантарктични гори. Малките селища, съществуващи тук, са сред най-южните на планетата.

182_biigul.jpgВеликолепният национален парк Тиера дел Фуего включва в себе си най-южната част от Андите. Върховете, долините и горите му се простират на север от протока Бийгъл покрай чилийската граница, но паркът е най-лесно достъпен от град Ушуая, регионалната столица на аржентинска територия.
183_garibaldi.jpgДълбокият, но тесен фиорд Гарибалди в Чили е ограден от двете страни от високи скали, водопади и покрити със сняг планински върхове. По повърхността на тъмните му води се белеят ледени късове. В дъното на фиорда се спуска ледникът Гарибалди и стоварва своите ледени блокове във водата. През по-голямата част от последното десетилетие ледникът беше в отстъпление, но напоследък се стабилизира.

Най-ранните човешки поселения по тези острови са се появили преди около 10 000 години, а яганите са първото известно племе сред местното население. Те били номади, пътуващи между островите с кану. Днес е оцелял само един истински яган, който е и последният, говорещ ягански език на земята. Името Тиера дел Фуего, което означава „Огнена земя“, изглежда съвсем неподходящо за тези покрити от ледове голи земи. То е измислено през 16 в. от португалския мореплавател Фернандо Магелан, който наблюдавал огньовете на местните хора и подозирал, че те се събират тайно в горите с цел изненадващо да нападнат неговата армада. Огнена земя е била обект на претенции както от Аржентина, така и от Чили, но е била поделена през 1881 г. между двете държави. Днес Чили контролира западната й част, докато за Аржентина остава източната.

184_guanako.jpgГуанакото е пъргаво животно от семейството на камилите, което живее в дивата пустош на Тиера дел Фуего. На височина то достига 90–120 см, а на тегло до 90 кг и на цвят е червеникавокафяво с бяло на коремчето. Изключително меката му вълна много се цени. Ламата и алпаката са одомашнени видове гуанако.

През последните няколко десетилетия Тиера дел Фуего става все по-популярна туристическа дестинация за любителите на непокътнатата природа. Местният пейзаж притежава дива красота и въпреки суровия климат създава условия за живот на изненадващо многообразие от растителни и животински видове. Страната с редките си селища предлага спокойствие, което вече никъде не може да се намери в съвременния свят. Сред най-популярните занимания за туристите тук са риболовът, пешеходният туризъм, ветроходството и ездата.

Пустата и блъскана от вълните брегова ивица на нос Хорн е обърната към една от най-важните връзки между Тихия и Атлантическия океан. Преди прокопаването на панамския канал през 1914 г. тези води непрестанно са били порени от клипери и други търговски кораби, въпреки че този морски маршрут е известен с трудностите и опасностите си. Днес „да заобиколиш нос Хорн“ е едно от най-големите предизвикателства пред самотните мореплаватели с яхта, а регионът е „Мека“ на околосветските пътешественици по море.

185_kordilera.jpgГлавната планинска верига на архипелага се нарича Кордилера Дарвин и се простира от запад на изток през Исла Гранде де Тиера дел Фуего, на чилийска територия. Тя представлява продължение на Патагонските Анди и включва няколко внушителни и живописни върха, особено в рамките на националния парк Алберто до Агостини.

Националният парк Алберто Агостини представлява прекрасна защитена необитаема територия, която е тъй усамотена, че части от нея са били картографирани чак през 20 в. Нейните скалисти планински върхове са били формирани от ледниците, в това число от известния глетчер Маринели с неговите 40 м високи ледени стени. От северния бряг на протока Бийгъл се откриват фантастични гледки към няколко невероятни ледника, поради което плавателният канал е известен като „Булевардът на Ледниците“.