Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Мечтани туристически дестинации
Незабравими места от цял свят - Оригинално заглавие
- Dream Destinations, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Илиев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2023)
Издание:
Автор: Мери-Ан Галахър
Заглавие: Мечтаните туристически дестинации
Преводач: Илия Илиев
Година на превод: 2010 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Сиела софт енд паблишинг АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: английска
Редактор: Нина Симеонова
ISBN: 978-954-28-0770-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18391
История
- — Добавяне
Тиера дел Фуего
координати 54° 47’ ю.ш./68° 20’ з.д.
местоположение поделена между Чили и Аржентина
главни градове Ушуала (Аржентина), Рио Гранде (Аржентина), Порт Порвенир (Чили)
национални паркове Торес дел Пайне (Аржентина), Тиера дел Фуего (Аржентина), Алберто до Агостини (Чили), Кабо де Орнос (Чили)
площ ок. 73 753 км2
Туристическа информация
Кога да отидете там: От началото на ноември до средата на март времето е най-топло, но на архипелага атракции за туристите се предлагат целогодишно.
На какво да обърнете внимание: Едно от най-запомнящите се прекарвания на територията на Тиера дел Фуего е да се настаните в някоя селскостопанска ферма.
Полезни съвети: Повозете се на влака, наречен „Краят на света“, тръгващ от Ушуая и достигащ границите на националния парк Тиера дел Фуего.
Тиера дел Фуего (Огнена земя) е огромен архипелаг с необитаеми и брулени от ветровете острови в най-южната част на Южна Америка. Най-южната точка на архипелага е нос Хорн. Тези земи, разположени в самия край на света, са студени и негостоприемни: летните температури рядко надвишават 9 градуса, а показанията на термометъра се около нулата през цялата зима. Бреговата линия е осеяна с красиви фиорди и ледници, а островите са покрити с големи субантарктични гори. Малките селища, съществуващи тук, са сред най-южните на планетата.
Най-ранните човешки поселения по тези острови са се появили преди около 10 000 години, а яганите са първото известно племе сред местното население. Те били номади, пътуващи между островите с кану. Днес е оцелял само един истински яган, който е и последният, говорещ ягански език на земята. Името Тиера дел Фуего, което означава „Огнена земя“, изглежда съвсем неподходящо за тези покрити от ледове голи земи. То е измислено през 16 в. от португалския мореплавател Фернандо Магелан, който наблюдавал огньовете на местните хора и подозирал, че те се събират тайно в горите с цел изненадващо да нападнат неговата армада. Огнена земя е била обект на претенции както от Аржентина, така и от Чили, но е била поделена през 1881 г. между двете държави. Днес Чили контролира западната й част, докато за Аржентина остава източната.
През последните няколко десетилетия Тиера дел Фуего става все по-популярна туристическа дестинация за любителите на непокътнатата природа. Местният пейзаж притежава дива красота и въпреки суровия климат създава условия за живот на изненадващо многообразие от растителни и животински видове. Страната с редките си селища предлага спокойствие, което вече никъде не може да се намери в съвременния свят. Сред най-популярните занимания за туристите тук са риболовът, пешеходният туризъм, ветроходството и ездата.
Пустата и блъскана от вълните брегова ивица на нос Хорн е обърната към една от най-важните връзки между Тихия и Атлантическия океан. Преди прокопаването на панамския канал през 1914 г. тези води непрестанно са били порени от клипери и други търговски кораби, въпреки че този морски маршрут е известен с трудностите и опасностите си. Днес „да заобиколиш нос Хорн“ е едно от най-големите предизвикателства пред самотните мореплаватели с яхта, а регионът е „Мека“ на околосветските пътешественици по море.
Националният парк Алберто Агостини представлява прекрасна защитена необитаема територия, която е тъй усамотена, че части от нея са били картографирани чак през 20 в. Нейните скалисти планински върхове са били формирани от ледниците, в това число от известния глетчер Маринели с неговите 40 м високи ледени стени. От северния бряг на протока Бийгъл се откриват фантастични гледки към няколко невероятни ледника, поради което плавателният канал е известен като „Булевардът на Ледниците“.