Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (13) (Незабравими места от цял свят)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Destinations, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, корекция, форматиране
analda (2023)

Издание:

Автор: Мери-Ан Галахър

Заглавие: Мечтаните туристически дестинации

Преводач: Илия Илиев

Година на превод: 2010 (не е указана)

Език, от който е преведено: английски (не е указано)

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Тип: научнопопулярен текст

Националност: английска

Редактор: Нина Симеонова

ISBN: 978-954-28-0770-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18391

История

  1. — Добавяне

Венеция

43_venezia.jpg

координати 45° 25’ с.ш./12° 19’ и.д.

местоположение Венето, Италия

население 60 000 души

площ ок. 415 км2

официален език италиански; понякога се говори и венециански диалект

валута евро

Туристическа информация

Кога да отидете там: Пикът на туристите е през юли и август, така че много подходящо за посещение е през май, юни и септември. Най-малко туристи има обаче през зимата.

На какво да обърнете внимание: На муранското стъкло. Предметите от известното цветно стъкло се произвеждат на остров Мурано от векове.

Полезни съвети: Прекарайте поне една нощ във Венеция; повечето туристи пребивават тук само през деня, но нощем градът е направо омагьосващ. Ползвайте за превоз бързите речни автобуси (вапорети).

44_kanale_grande.jpgГолемият канал (Канале Гранде) е заобиколен от ренесансови сгради. Тесни дървени лодки се промъкват покрай старите кейове и гондолите, а водните таксита порят вълните на лагуната.

 

Според мита Венеция подобно на богинята Венера е родена по чудотворен начин от морето. Тя възниква от група малки островчета в блатиста лагуна и скоро се превръща в най-могъщия град-държава в Италия. Нейна светлост Република Венеция или Серенисима, както я наричали в миналото, просъществувала цели хиляда години, а нейната сияйна красота е обезсмъртена от художниците, като се започне от Тициан и се стигне до Тинторето. Днес Венеция си остава капсулирана в нейното очарователно минало, а старинните й дворци и църкви продължават да се оглеждат в тесните канали, свидетели на нейното славно минало.

Стратегическото местоположение на Венеция на Адриатическо море я превръща в кръстовище на търговските пътища между Запада и Изтока, от което тя натрупва своето богатство. В края на 13 в. Венеция е най-богатият град в Европа. Нейните търговци се надпреварват да си поръчват пищни дворци (палаци) и да ги изпълват с произведения на изкуството. Макар тук да преобладават западната архитектура и изкуство, изтънченото влияние на източната цивилизация също е ясно доловимо в деликатните скулптирани подковообразни арки и в лъскавия чар на византийските мозайки. Най-известният с разкоша си готически дворец е Палацо Дукале, построен за венецианските дожи между 1309 и 1424 г. на Пиаца Сан Марко. Това е най-представителният площад на града и носи името на светеца покровител на Венеция, евангелистът св. Марк, чийто символ, крилатият лъв, може да се види навсякъде из града, включително и над главната порта на Палацо Дукале. Светецът спечелва своето първенствуващо положение още през 9 в., когато мощите му са откраднати от венециански търговци и пренесени тук от Александрия. Днес те се пазят в базиликата „Сан Марко“ — може би най-известната византийска църква в света, която е осветена през 1094 г. и се намира недалеч от Двореца на дожите. Изобилстващи със злато мозайки, представящи сцени от живота на светеца, украсяват главната фасада на базиликата и придават неповторим блясък на засводеното вътрешно пространство. Ефектът е неподражаем и човек веднага разбира, защо тази църква е била наричана Киеза д’Оро (Златната църква). Бронзовите коне, кацнали на терасата над входа, са отмъкнати от Константинопол от дожа в средата на 13 в. Те са копие на оригинал от 4 в. пр.Хр., който се пази в Музея на базиликата.

45_san_marko.jpgПиаца Сан Марко е сърцето на Венеция; тук се издигат най-важните постройки на града: базиликата „Сан Марко“ и впечатляващият Дворец на дожите с неговата филигранно скулптирана ренесансова фасада.
46_navodnenia.jpgГрадът се бори с Адриатическо море откакто съществува, но напоследък наводненията (аква алта или високи води) станаха доста чести — един-два пъти седмично. Пиаца Сан Марко често остава под водата въпреки построената в лагуната бариера срещу високите води, в чиято ефикасност, впрочем, мнозина се съмняват.

Днес Венеция обхваща 118 островчета, свързани със 177 канала. Канале Гранде си остава най-важният воден път в града и все още излъчва неповторима романтика, независимо от постоянното движение по него на вапорети и водни таксита. Тук се издигат и най-изящните сгради, които още от Средновековието са най-посещаваните места в града. Сред най-красивите постройки са построеният Ка’ д’Оро (днес картинна галерия) с неговата бежова филигранно скулптирана фасада; ренесансовият Палацо Вендрамин (днес Казиното); и готическият Палацо Дарио. В последния напоследък са гостували изложбите на Пеги Гугенхайм Кълекшън, която по принцип резидира в построения през 18 в. Палацо Вениер дей Леони, който също се намира на брега на Канале Гранде.

Галерия дел’Академия — най-престижният музей на изкуствата в града, се помещава в прекрасна неокласическа сграда недалеч от Мостът на Академията. В музея се пазят безценни произведения на венецианската живописна школа, портрети на забележителни исторически личности и стари пейзажи от града, които са истински прозорец към миналото. Един от най-новите музеи във Венеция се намира в Палацо Гримани — помпозна сграда, построена в началото на 16 в. за Антонио Гримани, който въпреки скромния си произход се издига до венециански дож. Дворецът е преустроен в края на 16 в. и отвътре е покрит с фрески, мраморни настилки и невероятни произведения на изкуството.