Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (46) (Незабравими места от цял свят)

Пътят на инките

координати 13° 09’ ю.ш./72° 32’ з.д.

местоположение от Куско до Мачу Пикчу, Перу

варианти класическият Път на инките тръгва на 88 км от Куско, от р. Урубамба; вариантът Молената започва в град Молепата; еднодневният започва от 104-я километър по жп линията Куско Агуас Калиентес

времетраене класическият маршрут се изминава за 3–4 дни; Молепата — за 5 дни

Туристическа информация

Кога да отидете там: През май е най-приятно за ходене — идеално време, буйна зеленина и по-малко туристи. Част от маршрута е затворена през февруари.

На какво да обърнете внимание: Развалините на Уиняй Уайна Инка на отдалечен скалист връх са много вълнуваща гледка.

Полезни съвети: Осигурете си разрешително за прехода поне три месеца предварително. Подгответе се добре физически, защото походът е тежък и може да ви хване височинна болест.

Империята на инките е най-голямата в предколумбова Америка и може да се сравнява само с Римската империя по отношение на размера и вътрешната си организация. Територията на инките представлява дълга 3000 км ивица земя в западната част на Южна Америка, най-отдалечените кътчета, на която са свързани помежду си и със столицата Куско чрез огромна мрежа от отлично павирани пътища. Въпреки своите размери и постижения обаче империята се оказва доста нетрайна. Нейната мощ се издига през 1438 г. при управлението на Пачакутек, който значително разширява нейните територии. Само век по-късно испанските конкистадори вече са завладели Куско и са поставили там марионетно правителство. Те избиват хиляди инки и принуждават много други да работят като роби в сребърните и златните мини в страната. Не са малко и местните жители, които измират от заразни болести като едра шарка например, донесени тук от европейците.

Империята на инките изчезва, но нейната култура не е забравена и се запазва жива в историческото сърце на държавата високо в Перуанските Анди. Облеклото на инките се запазва като традиционен костюм на местното население, а инкският език — кечуа — все още е най-широко използваният местен език в двете Америки. Макар да разрушават столицата на империята Куско, множеството павирани планински пътища, тунели и мостове се оказват полезни за завоевателите и остават непокътнати. Някои от тези пътища днес са включени в Пътя на инките — един от най-известните и живописни пешеходни маршрути. Четиридневният преход преминава през удивително красивата долина на р. Урубамба, пресичайки реки и планински проходи, джунгли и дъждовни гори и преминавайки край останките на старинни селища на инките. Най-високата точка на маршрута е проходът Уармиуанюска (Мъртвата жена) — на 4200 м надморска височина.

Класическият път на инките е дълъг 45 км и отнема около 4 дни да бъде извървян. За него не се изискват специални катерачески умения, но човек трябва все пак да е в добра физическа форма и аклиматизиран към височините, тъй като по-голямата част от маршрута е с над 3000 м надморска височина.

Голяма част от маршрута преминава по оригинални пътища на инките. Тяхната пътна мрежа е осигурявала надеждното придвижване на имперските чиновници, пратеници, войници и кервани от лами. Обикновените поданици се нуждаели от специално разрешение, за да пътуват по тях, а на мостовете им вземали такса.

Кулминация на прехода по Пътя на инките е Мачу Пикчу — фантастичен град от камък, кацнал високо над долината на р. Урубамба. Предполага се, че в неговите около 200 къщи са живели до 1000 души. Градът е започнал да се строи в средата на 15 в. по време на великия император на инките Пачакутек и е изоставен по неизвестни причини при пристигането на испанците. Голямото селище, скрито високо в облаците, постепенно било забравено и само местните хора знаели за него в продължение на цели 400 години. Първият чужденец, зърнал развалините на тайнствения град, бил американският изследовател Хирам Бингам, който открива Мачу Пикчу през 1911 г. докато търси Вилкабамба — столица на една отцепила се държава на инките, унищожена през 1572 г. Откриването на старините предизвиква огромен ентусиазъм и скоро върволици от туристи се отправят към тях.

Фантастичният каменен град Мачу Пикчу, кацнал на високо плато над долината на р. Урубамба, е кулминацията по Пътя на инките.

Каменните градежи на инките в Мачу Пикчу са едни от най-добрите на света; предполага се, че тяхната суха зидария е така изкусно направена, че между каменните блокове не може да проникне нита острие на нож, нита дори стръкче трева.

Точното предназначение на Мачу Пикчу обаче и досега остава непознато. Някои предполагат, че това е било зимният дворец на владетелите и техните приближени — със своята надморска височина от 2450 м градът се намира около 1000 м по-ниско от Куско. Други смятат, че това е бил укрепен град, охраняващ търговските маршрути на керваните. Най-убедителната хипотеза свързва града с култово място за поклонения, посветено на божествата на инките. Най-важните сгради в Мачу Пикчу се намират в Свещения район и включват Храма на Слънцето, Стаята с трите прозореца и Интиуатана.