Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (10) (Незабравими места от цял свят)

Нойшванщайн

координати 47° 33’ с.ш./10° 44’ и.д.

местоположение Бавария, Германия

изграждане започнат през 1869 г.

материал стомана, тухли, варовик

официален език немски

валута евро

Туристическа информация

Кога да отидете там: Пролетта и есента са най-подходящото време за посещения; през лятото е пълно с народ, а през зимата се стъмва много рано.

На какво да обърнете внимание: Пешеходният мост Мариенбрюке е построен над дълбока пропаст с красив водопад и разкрива великолепни гледки към замъка.

Полезни съвети: Не снимайте вътре в замъка, защото е забранено; илюстровани картички и брошури можете да си купите в магазина за сувенири.

Шлос Нойшванщайн наднича като мираж иззад облаците, покрили баварските планини.

Нойшванщайн е превъплъщение на замъците от приказките. Кулите му са се устремили към небето сред гъсти гори високо в баварските планини. Построен е от ексцентричния крал на Бавария Лудвиг II (1845–1886), който нарежда да бъдат построени и други фантастични замъци. Този специално става модел за двореца на спящата красавица в Дисниленд и е сцена на действието в класическия детски филм „Чити чити бенг бенг“. Лудвиг е свален от власт в резултат на заговор, организиран от собственото му правителство, и е обявен за луд от лекари, които дори не се срещат с него.

По времето на мистериозната смърт на Лудвиг II (намират го удавен в езерото край Нойшванщайн) замъкът е почти завършен. Неговото разточително строителство обаче така разклаща кралските финанси, че почти веднага е отворен за посетители, за да започне да се изплаща.

Лудвиг бил горещ почитател на композитора Рихард Вагнер, който завършва някои от големите си творби, включително „Тристан и Изолда“ (1865 г.) с финансовата помощ на Лудвиг. За съжаление кралят бил помолен да изгони Вагнер от Мюнхен след скандалните любовни афери на композитора, възмутили консервативния баварски двор. Вагнер обаче продължава да оказва силно влияние върху младия владетел, замислящ изграждането на фантастичен замък, който да стане „достоен храм за божествения му приятел, донесъл спасение и благодат на света“. Този замък е Шлос Нойшванщайн, започнат през 1869 г.

Нойшванщайн е замислен като въображаема резиденция на рицаря на лебеда Лоенгрин — средновековен германски персонаж от легендата за крал Артур и герой на едноименната Вагнерова опера. Стените на замъка отвътре са украсени с картини от средновековните саги (много от които са станали обект и на Вагнеровото творчество). Лудвиг заповядва да се изгради и Певческа зала, където Вагнер да композира и поставя оперите си. Въпреки цялата си средновековна романтика обаче, замъкът е построен с помощта на модерни за времето си технологии и е снабден с електричество, течаща вода и дори с ранни образци на телефонни апарати.