Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (23) (Незабравими места от цял свят)

Дарджилингската железница

координати 27° 10’ с.ш./88° 16’ и.д.

местоположение Западен Бенгал, Индия

изграждане 1879–1881 г.

размери около 88 км

официални езици хинди и английски

валута индийска

Туристическа информация

Кога да отидете там: Най-приятно е през месеците март-май и септември-ноември; през лятото става нетърпимо горещо.

На какво да обърнете внимание: Тибетските молитвени знаменца се веят на много места по дърветата. Тук живее многобройно тибетско население, което било принудено да напусне родните си места.

Полезни съвети: Опитайте от чая и закуските, които местните жени ще ви подадат през прозореца на влака.

В продължение на повече от един век Дарджилингската хималайска железница се вие от полята на Западен Бенгал нагоре по предпланините на Хималаите. Наричат я „детско влакче“ заради теснолинейния релсов път (с междурелсово разстояние от едва 610 мм), но това влакче успява да извърши истински подвиг като се изкачва на 2100 м при дължина на железния път само 80 км. Невероятно живописното пътуване следва безброй извивки в продължение на 13 часа, минава през джунгли, чаени плантации и реки, а на заден план е винаги невероятният декор на Хималаите с техните вечно покрити със сняг върхове.

Завоят Батасия е един от най-впечатляващите: линията променя посоката на почти 360 градуса; обелискът в средата на завоя е военен паметник.

По време на британското управление Дарджилинг става „лятна столица“ и осигурява на европейците прохлада в сравнение с горещините в равнините. От средата на 19 в. в околностите на града се създават няколко големи чаени плантации и започва да се обсъжда идеята за построяване на железница, която да намали транспортните разходи. Началото на строителството е положено през 1879 г. и две години по-късно железният път е готов. Големият наклон на терена създава сериозни инженерни проблеми, които са решени находчиво чрез построяването на теснолинеен релсов път, който на много места прави остри завои и сменя посоката си, понякога на 360 градуса. Четири такива завоя и четири допълнителни зигзага са добавени една година след пускането на линията в редовна експлоатация, за да се облекчи преборването на локомотивите с големия наклон. След разрешаването на тези първоначални проблеми линията пожънва голям успех и през 1910 г. превозва по 170 000 пътници и 50 000 тона чай годишно.

В началото Дарджилингската хималайска железница тръгвала от град Силигури, а през 1964 г. била удължена до Ню Джалпайгури. Днес заедно с двата дизелови локомотива курсовете се извършват и от 12 оригинални парни локомотива, построени между 1889 и 1925 г., и това увеличава романтиката на пътуването. В началото изкачването е постепенно, но след Сукна, на десетина километра от Силигури, става значително. Равнината отстъпва място на бамбукова гора, реки и чаени насаждения. Първият остър завой започва на около 15 км от началото на пътуването: спиралата след гара Рунгтонг е една от най-живописните, описваща осмица, за да преодолее стръмнината. За критичен се смята Агони Пойнт, където е най-стръмният завой на целия маршрут, а удивените пътници имат чувството, че висят над пропастта, когато влакът минава по самия ръб на хълма. Гледката е възхитителна и се простира надалеч из равнината, чак до блестящите върхове на Бутанските планини на изток.

Движението по жп линията може да е бавно, но това дава възможност на пътниците по-дълго да се наслаждават на чудните гледки. Красивата панорама на Хималаите включва и силуета на величествената планина Кангченджунга — трета по височина в света.

Първите чаени плантации в Дарджилинг са засадени през 1841 г. Растенията дават добра реколта и британските власти решават да започнат производство на чай за пазара. Днес в района има 69 плантации с площ от 200 км2, в които работят около 50 000 души, като техният брой се удвоява по време на беритбата.

Най-високата точка на жп линията е при Гум, която със своите 2258 м надморска височина е най-високо разположената гара в Индия. Това обаче не е нищо в сравнение с най-високата гара в света — Тангула в Тибет (5072 м). От Гум влакът се спуска надолу към Дарджилинг, разположен сред терасирани чаени градини на фона на планината Кангченджунга.