Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (36) (Незабравими места от цял свят)

Монюмънт Вели

координати 36° 58’ с.ш./110° 06’ з.д.

местоположение Юта, САЩ

материал пясъчник

туристически центрове Монюмънт Вели Навахо Трайбъл Парк Визитър Сентър, край магистрала No163

площ ок. 5000 км2

вход край магистрала No 163

Туристическа информация

На какво да обърнете внимание: На скалните образувания с провокиращи имена, дадени им от индианците навахо: Трите сестри, Спящият дракон и Ухото на вятъра.

Кога да отидете там: През май-юни или през септември-октомври, защото лятото е много горещо и е пълно с туристи.

Полезни съвети: Не се опитвайте да се разходите из района без специален гид. Мястото е свещено за индианците и те стриктно ограничават достъпа на туристи до него.

Кървавочервеният пясъчник на Монюмънт Вели с неговите шипове и шпори е една от най-запомнящите се панорами в целия свят. Той се появява в стотици холивудски уестърни, в това число в „Дилижансът“ на Джон Форд и „Имало едно време на Запад“ на Серджо Леоне, а също така и в множество телевизионни програми, реклами и музикални клипове. Режисьорът Джон Форд описва това място като най-съвършеното, красиво и спокойно кътче на Земята. Монюмънт Вели се намира изцяло на територията на резервата на племето навахо на границата между щатите Юта и Аризона и е част от тяхната родина.

Индианците от племето навахо наричат двете огромни скални грамади при входа на Монюмънт Вели „Ръкавиците“. За тях вярват, че били правени за ръцете на боговете.

Макар и доста намаляло по численост, племето навахо все пак е най-многобройното в САЩ (около 250 000 души) и притежава резерват, който е по-голям по площ от няколко американски щата взети заедно. Те наричат тази долина Це Бии Ндзисгаи (Долината на скалите) и тя си остава дом на родовете, живеещи тук от поколения. Територията се администрира от управата на едноименния национален индиански резерват, която взема от туристите малка такса за единствения панорамен път, по който могат да обиколят с колите си странните каменни образувания в изолираната долина. Този 27-километров маршрут, потънал в пепел, се вие около някои от стърчащите стълбове и грамади, издигащи се право нагоре от прашната пустинна земя. Цветовете на всичко наоколо са наситени и пищни, особено призори и по здрач, когато долината сякаш грее като нажежена. Химичният състав на скалите — железен оксид на кървавочервените и магнезиев оксид на тъмнопурпурните — е прозаичното обяснение за различните отсенки на емблематичните скални образувания, но непрестанно променящата се светлина ги прави да изглеждат вълшебни.