Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (37) (Незабравими места от цял свят)

Йелоустоун

координати 44° 36’ с.ш./110° 30’ з.д.

местоположение Уайоминг и Монтана, САЩ

създаване 1872 г.

туристически центрове 9 центрове и музеи

площ ок. 8983 км2

входове пет входа дават достъп до парка от север, североизток, изток, юг и запад.

Туристическа информация

Кога да отидете там: Елате тук извън активния сезон, през юни или септември, за да избегнете тълпите от туристи; през зимата също е много красиво, но повечето от пътищата са затворени.

На какво да обърнете внимание: Лемър Вели понякога е наричана Американската Серенгети заради богатството на диви животински видове, които се срещат тук.

Полезни съвети: Облечете се добре — температурите могат рязко да се променят по няколко пъти в денонощието. Не доближавайте дивите животни!

Йелоустоугаският национален парк е създаден през 1872 г. и е първият в Северна Америка. Заема високо плато, обградено от планини и същевременно един от най-активните, геологически райони на Земята със стотици бълбукащи горещи извори и гейзери. Това разнообразно като ландшафт и красиво като природа място включва огромни територии открити прерии, гъсти гори, страховити каньони и почти 300 водопада. Богатството на диви животни тук е неизчерпаемо; срещат се и гризли, черни мечки, планински лъвове, лосове и американски бизони.

Големият каньон на Йелоустоун с неговите стръмни стени е най-големият в пределите на парка.

Гордост на националния парк е неговият Голям каньон, дълбан хилядолетия наред от р. Йелоустоун. Дължината му е 32 км, а дълбочината — 275 м. Ждрелото започва след великолепните Йелоустоунски водопади. Те са опасани отвсякъде от борова гора и са най-големите в целия парк. Горният водопад е с импозантния пад от 33 м, а Долният — с цели 94 м — два пъти колкото Ниагарския водопад! Пролетно време, когато снеговете се топят, водопадът придобива особено впечатляващ вид.

В района на Йелоустоун се наблюдава най-голямата концентрация на горещи минерални извори и фумароли на квадратен километър в света, а прочутият гейзер Олд Фейтфул си остава и до днес най-популярната атракция на парка. Той не е нито най-големият, нито най-мощният, но както показва името му („Старият верен“) — най-редовно изригващият, по няколко пъти всеки ден.

Изригванията на гейзера Олд Фейтфул траят обикновено между 90 сек. И 5 мин., а стълбът водна пара се издига до 40–55 м и предизвиква възхищението на туристите. През 19 век войници използвали гейзера за пералня: поставяли бельото си в кратера и след изригването то било вече изпрано.

Други също така „надеждни“ гейзери в Горния гейзерен басейн са Кесъл, Гранд, Дейзи и Ривърсайд, свързани помежду си от широки пешеходни алеи. От Обзервейшън Пойнт се открива прекрасна гледка към целия басейн.

Крестед Пул е един от най-известните геотермални феномени в Горния гейзерен басейн. Водите на езерото са тъмно пауновосини. Макар че езерото всъщност е горещ минерален извор, от него понякога изригва и гейзер.

Огромният гейзер Стиймбоут е най-големият на територията на парка и изхвърля пара на най-голяма височина в света. Намира се в гейзеровия басейн Норис — най-горещият в целия регион — с лунен пейзаж и димяща пъстроцветна пара от пукнатини в земята. Големите изригвания на Стиймбоут достигат височина 90 м и са придружени от оглушителен грохот. Гейзерът е много непостоянен — интервалът между отделните му изригвания варира между 4 дни и 50 години. В близост се намират малки кални фумароли, заобиколени от лава във всички цветове на дъгата — наричат ги Артистс Пейнт Потс (боите на художника).

Йелоустоунския национален парк живее единственото самоподдържащо се стадо диви бизони в САЩ. Понастоящем то има численост между 3000 и 3500 животни, които са потомци на едва 23-те екземпляра, оцелели след масовото избиване на този животински вид през 19 в. Независимо от вида им американските бизони са много подвижни и изключително бързи — с лекота настигат човек.

Белезникавите стръмни тераси край Мамут Хот Спрингс близо до Форт Йелоустоун приличат на великански стъпала сред полето от голи вулканични скали. Тези варовикови тераси бързо ерозират и непрестанно променят ландшафта. Във Форт Йелоустоун са съсредоточени административни сгради, в които днес се помещава управлението на парка. Те са били построени за войниците, които поддържали парка от основаването му до създаването на Националната паркова служба през 1904 г. Армията предприела построяването на солидна пътна мрежа, която заменила старите коларски пътища. 224-километровото шосе съществува и днес и се нарича Гранд Луп Роуд Хисторик Дистрикт и описва осморка около главните туристически обекти в парка.