Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (42) (Незабравими места от цял свят)

Чичен Ица

координати 20° 40’ с.ш./88° 34’ з.д.

местоположение полуостров Юкатан, Мексико

най-близко международно летище Канкун

изграждане между 600 и 1000 г. сл.Хр.

материал варовик

площ ок. 15,5 км2

Туристическа информация

Кога да отидете там: Подходящо време за посещение е зимата, но елате през ноември, защото през декември е пълно с туристи.

На какво да обърнете внимание: Впечатляващият ягуаров трон, боядисан някога в червено и обсипан с нефрит, е бил открит в дебрите на Ел Кастильо.

Полезни съвети: Елате колкото се може по-рано, за да изпреварите многобройните туристически групи и да разгледате старините, преди да настъпи жегата по пладне.

Стъпаловидната пирамида в Ел Кастильо е посветена на бога змия Кукулкан. Той е построен според астрономическите разбирания на маите — важна част от тяхната култура.

Чичен Ица е огромен град от камък в Северен Юкатан, Мексико, и едно от най-големите постижения на маите. Макар да става известен център още през 7 в., градът достига апогея на своята мощ и влияние през периода 10–12 в. По-късно комплексът е изоставен и е погълнат напълно от джунглата. В началото на 20 в. е открит, изследван и възстановен. Разкопките продължават и днес, но великият град на маите поставя пред нас повече нови въпроси, отколкото отговори.

Майте били една от най-напредналите и динамично развиващи се цивилизации на Мезоамерика. Усъвършенствайки откритията на предишните култури като тази на олмеките, майте развиват астрономията, календарната система и единствения напълно устроен писмен език на предколумбова Америка. Те били също така опитни земеделци, тъкачи, грънчари и строители. Известни са със своите огромни и богато гравирани стъпаловидни храмове, построени без помощта на метални сечива, впрегатен добитък и дори без да познават колелото. Чичен Ица е илюстрация на тези високи постижения на маите — от внушителните му храмове до „обсерваториите“, точно ориентирани според Слънцето и Луната.

Древният град на маите се намира сред безводна равнина на полуостров Юкатан. Малкото реки на региона текат йод земята и Чичен Ица е бил построен недалеч от два огромни природни кладенеца (сенотес). По такъв начин били осигурявани достатъчни количества вода през цялата година, а кладенците играели и важна роля в култовете на маите. По-големият от двата сенотес, Сеноте Саградо (Свещеният кладенец), бил използван за принасяне на жертви на бога на дъжда, Чаак. Сред приношенията на дъното на кладенеца са открити злато, нефрит и човешки кости.

Централно място в града заема огромният храм на Кукулкан, наричан Ел Кастильо (Замъкът), който със своите 24 м е най-високата сграда в района. Има форма на масивна четиристенна пирамида и е граден в строго съответствие с астрономическите отправни точки. На всяка от стените му има 91 стъпала, които заедно с платформата на върха на храма дават сбор от 365 — по едно стъпало за всеки ден от годината. Храмът е посветен на Кукулкан, пернатата змия, чиито култ е централен за Чичен Ица. Масивните стълбища в средата на всяка от стените на пирамидата са украсени с изсечени в камъка балюстради, завършващи с масивна змийска глава с отворена змийска паст в основата. Всяка година по време на Пролетното и Есенното равноденствие (21 март и 23 септември) по северната стена на храма се спуска тъмна сянка, която създава илюзията, че огромна перната змия се спуска надолу по стълбището.

.Храмът на воините е украсен с Чакмоол, полегнала човешка фигура, държаща в скута си дълбок съд. На тази снимка се вижда една от над дузината открити такива фигури в града, като до всяка от тях има издигната каменна колона, изобразяваща воините на маите.

Близо до Ел Кастильо се намира Големия двор за игра с топка — огромна каменна арена, където майте играели популярна игра с топка, символизираща човешко жертвоприношение. На скулптираните каменни релефи представят страховити сцени, включително и как един нещастен играч бива обезглавен от топката. Кръглата обсерватория (наричана Каракол), което на испански означава „охлюв“, е друга впечатляваща постройка. Майте били много добри астрономи, които умеели да изчисляват с голяма точност небесните явления, включително циклите и движението на Венера и Марс.

Заради необичайната си кръгла форма Ел Каракол (Охлювът) често е наричан Обсерваторията. Макар функциите му да не са напълно познати, повечето археолози смятат, че сградата е била построена и с астрономически цели. Нейното ориентиране показва, че майте са били големи почитатели на планетата Венера.