Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (15) (Незабравими места от цял свят)

Санкт Петербург

координати 59° 57’ с.ш./30° 19’ и.д.

местоположение Северозападен федерален окръг, Русия

население 4 600 000 души

площ ок. 1439 км2

официален език руски

валута рубла

Туристическа информация

Кога да отидете там: Белите нощи през лятото, когато слънцето почти не залязва, са най-подходящото време да посетите града.

На какво да обърнете внимание: В края на летния фестивал на изкуствата „Бели нощи“ по р. Нева се понася красив старинен кораб с алени платна.

Полезни съвети: Обличайте се добре през зимата, когато средните температури са от –13 до –8 градуса; посетете метрото, за да разгледате аранжираните в стил ар деко станции.

Санкт Петербург е замислен от Петър Велики (1672–1725) като блестяща и модерна столица на утвърждаващата се Руска империя. Градът остава столица на Русия в продължение на 200 години и се превръща в историческо сърце на страната, изпълнено с позлатени дворци и все още напомнящо за славата на нейните царе. Пометен от болшевишката революция през 1917 г. (когато е преименуван на Ленинград), градът пострадва тежко по време на немската блокада (1941–1943). Това е една от най-продължителните, кръвопролитни и опустошителни блокади в историята. Над половин милион души умират (много от тях от глад), а други 1,5 млн. са евакуирани. Възстановяването на града трае цели две десетилетия и днес Санкт Петербург фигурира в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО, а освен това се слави като градът с най-богата култура в Русия.

Исакиевският събор с позлатения му купол, издигащ се над замръзналата Нева, бил по онова време най-голямата църква в Русия (строили го от 1818 до 1858 г.).

Когато Петър Велики избрал това място за новия град, то било един затънтен и мочурлив край, така че малцина от придворните споделяли оптимизма на владетеля. Но царят заповядал на своите благородници да си построят там домове и да прекарват поне шест месеца в годината в новата столица. Тази заповед никак не била популярна, но благодарение на нея били издигнати прекрасни барокови дворци, с които се изпълнил градът. Петър Велики искал новата му столица да наподобява големите западни градове и не допускал в нея руски архитекти. Той предпочитал майсторите на бароковия и неокласическия стил, чиито архитектурни произведения красели западните столици.

Църквата „Спас на Крови“, издигната на мястото на убийството на император Александър II в Петербург, представлява отклонение от барока и неокласицизма. Тя е в романтичен, неосредновековен стил, със златни луковични кубета и блестящи византийски мозайки. Служи като паметник на мястото на покушението през 1881 г.

Най-старата сграда в Санкт Петербург е Петропавловската крепост — цитадела, построена да брани нововъзникналия град от шведските войски по време на Голямата северна война (1700–1721). По-късно е трансформирана в пищен бароков стил и включва в своя комплекс няколко значими постройки. Най-красивата от тях е Петропавловската катедрала, започната през 1712 г. по проект на Доменико Трецини, придворен архитект на Петър Велики. Прекрасната барокова църква става пантеон на руските царе, които, от Петър Велики до Николай II (1868–1918), са погребани там с изключение само на двама. На върха на позлатената й кула е поставена статуя на ангел с кръст в ръце. Тя става любимата емблема на града.

Друга известна сграда в рамките на цитаделата е Монетният двор, основан там от Петър Велики (и скрит днес зад висока ограда от съображения за сигурност), където и досега се секат руските монети.

Александровата колона се издига на Дворцовия площад в центъра на Санкт Петербург. Колоната е издигната в началото на 19 в. като паметник в чест на победата на Русия над Наполеон и носи името на император Александър I. На върха й се намира статуята на ангел с човешки черти, които напомнят за образа на императора. Със своите 47 м колоната е най-високата от този вид в света.

Най-красивият и известен дворец в Петербург е Зимният дворец, строен от 1754 до 1762 г. за императрица Елизавета Петровна, дъщеря на Петър Велики. Той става официална резиденция на императорското семейство до неговото изгонване оттам през 1917 г. Красивата сграда в стил рококо с едната си фасада е обърната към просторния Дворцов площад, а с другата — към р. Нева. Зимният дворец е главната императорска резиденция в комплекса от няколко други по-малки като Малкия и Големия Ермитаж, които заедно стават дом на световноизвестния музей Ермитаж. Екатерина Велика (1729–1796) основава този музей през 1764 г., като купува колекция от 255 живописни платна от Берлин. В първите години музеят има частен статут, но през 1852 г. отваря врати за широката публика. Днес Ермитажът притежава почти три милиона експоната, съставляващи една от най-престижните сбирки в света.

Музеят Ермитаж е най-големият музей за изящни изкуства в света. Намира се в Зимния дворец — бивша резиденция на руските императори.