Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (45) (Незабравими места от цял свят)

Галапагоските острови

координати 0° 40’ ю.ш./90° 33’ з.д.

местоположение Еквадор, на 972 км западно от континента

население 40 000 души площ ок. 7800 км2

официален език испански

валута щатски долар

Туристическа информация

Кога да отидете там: Не идвайте тук от средата на декември до края на януари или през периода юни-август, когато е пълно с туристи; времето от януари до април е най-подходящо за леководолазен спорт.

На какво да обърнете внимание: Лонсъм Джордж — последната гигантска костенурка — се намира в Изследователския център „Чарлз Дарвин“ на остров Пинта.

Полезни съвети: Не се опитвайте да разглеждате националния парк без специален екскурзовод, защото границите му се охраняват строго. Не се приближавайте и не пипайте дивите животни.

Галапагоските острови са малки късчета застинала вулканична лава, пръснати в Тихия океан на 970 км западно от континенталната територия на Еквадор. Архипелагът включва 13 главни острова, 5 по-малки и 107 отделни скали и малки парчета суша, като всички те доскоро са били практически необитаеми. Затова пък тук се е запазил голям брой ендемични видове животни, птици и растения, които не се срещат другаде по Земята. Именно тук Чарлз Дарвин започва да формулира своята теория за еволюцията на видовете по пътя на естествения подбор, която впоследствие революционизира научната и философската мисъл. Започват да наричат островите „действаща лаборатория на еволюцията“, която е от изключително значение за науката. През 1959 г. целият архипелаг е обявен за национален парк и през 60-те години на миналия век островите се превръщат в много популярна дестинация на екотуризма.

Галапагоските острови са открити от европейските пътешественици през 1535 г. За пръв път се появяват на географска карта от 1570 г., когато са обозначени като Инсуле де лос Галопегос (Острови на костенурките). Забележителните грамадни същества, дали името си на островите, са почти напълно унищожени до 18 в. Китоловците започват да държат на корабите си от гигантските костенурки, за да ги използват като храна, тъй като установяват, че земноводните са в състояние да живеят месеци без вода и храна.

Исла де Сантяго открива множество красиви пейзажи, но може би най-впечатляващият е връх Пан де Ацукар (Захарната бучка), изкачен и от Дарвин. Тук вероятно ще видите морски лъвове, водни игуани, морски мечки, морски и сухоземни костенурки и невероятно многообразие на птици.

През 1790 г. е предприета първата научна експедиция на островите, но нейните записки са изгубени. На 15 септември 1835 г. изследователският кораб на английската кралска флота, „Бийгъл“ пристига в архипелага. На борда се намира и младият природоизпитател Чарлз Дарвин, който провежда интензивни изследвания на растенията и дивите животни по островите. Тези занимание стават основа за неговата основополагаща за науката книга „За произхода на видовете“, която е публикувана през 1859 г. Трудът разтърсва тогавашния научен свят, но и до днес си остава фундаментален за модерните тенденции в биологическите изследвания.

Тази Дарвинова сипка, кацнала на опашката на морската игуана, се среща в няколко разновидности според местоположението на острова, на който живее. Птичият вид е изиграл много важна роля в създаването на Дарвиновата теория за еволюцията.

Районът на островите е едно от най-добрите места по света за подводен спорт. Две от най-малките и най-отдалечени островчета от групата — Улф (Уенман) и Даруин (Кълпепър), притежават изключителни места за гмуркане, където опитните гмуркачи могат да видят риба чук, китова акула, манта и орлов скат.

Галапагоските острови са се променили много през последните няколко десетилетия. Само около век по-рано те практически са били необитаеми, но днес тук живеят около 40 000 души. Повечето от тях са се заселили в Санта Крус — един от по-големите острови. Годишно в архипелага идват по около 80 000 туристи. Властите в националния парк успяват да опазят дивата природа с помощта на строго контролиран достъп на туристи. На някои острови достъпът е напълно забранен, докато на други са устроени посетителски центрове, където гостите могат да се запознаят с необичайното разнообразие на галапагоската флора и фауна. По островчетата са разпръснати около 50 такива центрове, като мястото им е така подбрано, че да покажат на туристите възможно най-много видове екосистеми. Центровете в близост до Санта Крус обаче са по-оживени, докато някои от най-отдалечените са най-интересни.

Достъпът до туристическите центрове по островите е възможен почти само с лодка, а в главните селища и по-специално в Пуерто Айора (най-големият град и главен туристически изходен пункт) предлагат множество обиколки и круизи.

Гигантската галапагоска костенурка е най-едрият представител на семейството и си остава символ на островите, след като бе спасена от изчезване. Някога тук са живели около 250 000 от тези бавноподвижни животни, но после броят им намалял до 15 000. До днес са се запазили само 11 от първоначалните 15 вида гигантски галапагоски костенурки.

Санта Крус е седалище на Изследователския институт „Чарлз Дарвин“, създаден през 1959 г. да пази застрашените уникални галапагоски видове и тяхната естествена жизнена среда. Учените изпълняват програма по размножаване на гигантските галапагоски костенурки. Друг ендемичен вид — голямата сухоземна игуана, също е под закрила. Остров Еспаньола е най-известен с птичия си свят и по-специално със застрашените вълнисти албатроси и синьокраките рибояди, които представят прекрасни любовни танци по време на размножителния си период. Известните нелетящи корморани, които достигат до един метър на височина, се срещат само на островите Фернандина и Исабела.