Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (20) (Незабравими места от цял свят)

Водопадът Виктория

координати 17° 55’ ю.ш./24° 49’ и.д.

местоположение границата между Замбия и Зимбабве

река Замбези

размери 1708 м ширина и 108 м височина

официален език английски

валута замбийска куача и зимбабвийски долар

Туристическа информация

Кога да отидете там: Краят на дъждовния сезон, продължаващ от ноември до април, е най-подходящото време да видите водопада в пълната му сила.

На какво да обърнете внимание: Изчакайте пълнолунието, за да видите „лунна дъга“, образувала се край падащите водни маси.

Полезни съвети: Не забравяйте, че водопадът се намира на междудържавна граница и за да го разгледате отвсякъде, ще са ви необходими съответните визи.

Пълноводната река Замбези извира от блатистите райони на Североизточна Замбия, след това тече на изток през Намибия, Ботсуана, Зимбабве и Мозамбик и накрая се влива в Индийския океан. Течението на реката е белязано от няколко внушителни водопада, най-известният, от които е великолепният Виктория, наричан от местните Моси-оа-Туня, което значи „Пушекът, който гърми“. По традиция се приема, че шотландският пътешественик д-р Дейвид Ливингстън (1813–1873) бил първият европеец, видял водопада, което се случило през 1855 г. Той го нарекъл на тогавашната британска кралица Виктория.

Водопадът предизвиква образуването на огромен постоянен облак от водни пръски в непосредствена близост, така че мястото е единственото на планетата, където всеки ден вали дъжд и то непрекъснато.

Огромната водна завеса пада от двукилометровия базалтов праг с формата на подкова. Силата и мощността на водопада се дължат на топографията на района, през който тече р. Замбези: широка равнина, която изведнъж се стеснява в базалтов каньон. През пълноводния сезон (март-май) водата се хвърля от базалтовия праг на коритото с около 5000 куб. метра в минута и пада каскадно на 90–170 м надолу в скалистата клисура, като при това вдига облаци от воден прах, в които се образуват множество красиви дъги, забележими от разстояния до 50 км. При пълнолуние през сезона на пълноводието на реката понякога може да се наблюдава спиращото дъха явление „лунна дъга“. При ниски води обемът на водопада може да се свие с до 90 %, но Виктория пак си остава пленителен природен феномен.

Водопадът Виктория се превръща в оживена туристическа дестинация в началото на 20 в., а напоследък предлага и условия за някои екстремни спортове и развлечения. Сред тях са обиколка на района с вертолет, рафтинг по бързеите след водопада и бънджи скокове от издигнатия в съседство мост „Виктория Фолс“. Този автомобилен и железопътен мост е започнат от Сесил Роудс и е завършен през 1905 г. Според специалните инструкции на Роудс (който така и не доживява да види съоръжението завършено) мостът прехвърля т.нар. втора клисура, така че водните пръски на водопада да достигат до вагоните на влаковете. Въпреки възрастта си мостът продължава да се смята за чудо на инженерната мисъл.

Пълноводната р. Замбези преминава през различен по характер ландшафт — от равни мочурести полета до гъсти мангрови гори. По бреговете й идват на водопой различни диви животни — слонове, зебри, антилопи. В спокойните води след района на водопада Виктория се разхлаждат хипопотами; срещат се и крокодили.

Водопадът Виктория се намира на границата между Зимбабве и Замбия, като и двете страни са създали национални паркове в прилежащите територии. Оформени са няколко туристически маршрута и са обособени специални места за наблюдение както на природните красоти, така и на дивите животни в района. Сред тях са значителни популации слонове, диви бикове, жирафи, зебри, антилопи, хипопотами и крокодили, както и поне 39 вида хищни птици. Най-интересни срещи с дивите животни се предлагат в намиращия се надолу по долината на Замбези национален парк, очертан между язовир „Кариба“ и границата с Мозамбик. На територията на Зимбабве се намира националният парк Мана Пулс, където намират убежище най-различни видове диви животни. В тези гористи райони по течението на Замбези туристите могат да имат щастието да зърнат капската безноктена видра. За съжаление интензивното ловуване и бракониерство доведоха през 80-те години на 20 в. до пълното изтребване на черните носорози. Засега в района се запазват популациите от антилопи, зебри, гну, лъвове и хиени.

Изследователят от 19 в. Дейвид Ливингстън бил така очарован от гледката на водопада, че писал в дневника си: „Тези прекрасни гледки са достойни да бъдат наблюдавани от летящите над тях ангели“.