Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (41) (Незабравими места от цял свят)

Мексиканската задушница

координати 19° 25’ с.ш./90° 07’ з.д.

местоположение селата и градовете на Мексико

дата 1–2 ноември

идете в Пацкуаро, щата Мичоакан

официален език испански с 62 местни наречия

валута мексиканско песо

Туристическа информация

Кога да отидете там: Задушницата е на 1 и 2 ноември, но последните две седмици на октомври преминават в приготовления за празника.

На какво да обърнете внимание: Опитайте Пан дела Меурте и другите празнични ястия. „Хлябът на мъртвите“ по традиция се поставя на гробовете, като във всеки отделен район се приготвя по собствена рецепта.

Полезни съвети: Разходете се на воля из гробищата да разгледате пищно украсените гробове, но не правете снимки без разрешение.

Осветени от пламъка на свещи цветя покриват гробовете в гробището на Цинцунцан в северната част на щата Мичоакан.

Всяка година в края на октомври мексиканците се приготвят за своята Задушница — Ел Диа де лос Муертос (Денят на мъртвите). Местните хора вярват, че душите на умрелите на този ден се завръщат по родните си места и общуват със своите близки. Пазарите се изпълват с ярките цветове на невена (кампасучитл), с които украсяват гробовете. Хората приготвят специални ястия, както и черепчета от захар или шоколад и ги отнасят на гробищата. Домовете също придобиват празничен вид и са готови да посрещнат душите на скъпите покойници.

Денят на мъртвите е мексиканският вариант на католическата Задушница, въведена като обичай тук от испанските колониални власти, обагрен със запазени от 3000 години местни обичаи, наследени от предколумбовите цивилизации в региона. Макар Ел Диа де лос Муертос по същество да представлява култ към мъртвите, той фактически е празник на живите. Коренното население на Мексико вярва, че душите на починалите са безсмъртни и пребивават в Миктлан — красиво и спокойно място, където си почиват. Един път в годината те могат да се върнат при своите семейства. Това събитие в предколониално време било отбелязвано с тържества, продължаващи цял месец (съвпадащ с части от нашия юли и август), когато идвал краят на тяхната календарна година. Тържествата били ръководени от богиня Миктекачиуатл, наричана на испански Дама де ла Муерте (Господарка на мъртвите). Празникът бил радостен и изпълнен с веселие — настроение, което господства и по време на днешната Задушница.

Много от старинните празници и обичаи на коренното мексиканско население са се запазили под някаква форма в съвременното отбелязване на Деня на мъртвите. Един от главните символи на празника е черепът или калавера, направен от захар и украсен с пъстри орнаменти от глазура.

Черепът (калавера) е най-популярният символ на празника и може да се види навсякъде, изработен от ярко оцветена захарна паста. Каловеро наричат и сатиричните политически стихове, публикувани по вестниците, което е съвременният принос към традициите, свързани с Деня на мъртви.

Този обичай се корени в предколониалното време, когато семействата запазвали черепите на своите мъртви и ги поставяли на видно място да им напомнят за живота, смъртта и отвъдното. Въпреки че за някои култури черепът е страховит символ, за мексиканците не е такъв. Друг остатък от древните местни вярвания е Ла Катрина — ухиленият женски скелет, който днес ръководи тържествата на Задушница, точно както в древността тази роля е изпълнявала богинята Миктекачиуатл. Ла Катрина в съвременното й превъплъщение се появява за пръв път в гравюра на художника Хосе Гуадалопе Посада през 1913 г. и става много популярна след Мексиканската революция през 20-те години на 20 в.

Гробищата грейват от ярките багри, като според местните хора листенцата на най-често използваното цвете — невена, изобразяват слънчевите лъчи. На гробовете се поставят запалени свещи, снимки, храна, а понякога и възглавници и одеяла.

На 1 ноември, Денят на невинните или на малките ангели В (Диа де лос Иносентес или Диа де лос Ангелитос), се споменават починалите в детска възраст, като на гробовете им се носят големи количества бели цветя и бели свещи. Възрастните покойници се почитат по време на главния празник, който е на следващия ден — Задушница. Семействата отиват на гробищата, украсяват гробовете с ярки оранжеви невени, наричани столистници или цветя на мъртвите. В Пацкуаро, намиращ се на брега на едноименното езеро, на североизток от Мексико Сити, местните хора празнуват Деня на мъртвите, като правят красиви хартиени лодчици (марипосас, което означава пеперуди), закрепват в тях запалени свещи и ги пускат да плават във водите на езерото във феерична процесия. Хиляди туристи посещават града по това време, за да участват в този празник.