Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (35) (Незабравими места от цял свят)

Чърчил

координати 58° 46’ с.ш./94° 10’ з.д.

местоположение Манитоба, Канада

население 900 души

площ ок. 54 м2

официални езици английски и френски

валута канадски долар

Туристическа информация

Кога да отидете там: Белите мечки са тук през октомври и началото на ноември; за наблюдение на китове най-доброто време е през юли и август.

На какво да обърнете внимание: Носете си пиратки, които тук служат да държат белите мечки на безопасно разстояние от Чърчил.

Полезни съвети: За да видите белите мечки отблизо, трябва да се запишете на обиколка със специално приспособени за целта автобуси. Не се приближавайте на по-малко от 100 м от мечките, когато се хранят.

Всяка есен близо 1000 бели мечки се събират край отдалеченото градче Чърчил и очакват водите на залива Хъдсън да замръзнат.

Чърчил е малко градче с по-малко от 1000 души население и е едно от най-отдалечените селища в Канада. Намира се на брега на едноименната река при вливането й в огромния залив Хъдсън в далечния Север на провинция Манитоба. През по-голямата част от годината е малко пристанище. Всяка есен обаче стотици бели мечки се спускат към града и чакат водите на залива да замръзнат, за да тръгнат на лов за тюлени — основният им източник на храна. Изчислено е, че за период от шест седмици през октомври и началото на ноември по заледения бряг край Чърчил се събират до 1000 бели мечки. Затова градът гордо се нарича „Световна столица на белите мечки“ и привлича до 10 000 туристи всяка година по време на „мечешкия сезон“ — краткия период от време, през който пришелците в града стават повече от местните жители.

През зимата, пролетта и началото на лятото мечките се хранят в изобилните с тюлените си води на залива Хъдсън. С напредването на лятото обаче ледът започва да се топи и да се троши на блокове, които заедно с течението и с мечките върху тях отплават към югозападния бряг на залива Хъдсън.

Тук мечките са обречени на пост и едвам се прехранват с морски водорасли, мърша и разни треви. С падането на температурите те отново поемат на север. Вследствие от глобалното затопляне животът на белите мечки е станал още по-труден, защото без лед те не могат успешно да ловуват. Тяхната популация вече е намаляла застрашително и бъдещето не изглежда за тях никак розово, ако сегашните тенденции в изменението на климата се запазят.

Белите мечки край Чърчил понякога са изненадващо добронамерени към туристите, които посещават ледените полета край града в специални бъгита за тундрата. Някои от мечките са по-стеснителни, но други обичат да общувате хората. Има и такива, които са толкова любопитни, че без страх се доближават до бъгитата.

През октомври мечките са гладни и понякога стават агресивни. Преди те свободно са кръстосвали улиците на Чърчил, но вследствие от някои нежелателни срещи с местните жители сега е въведено правилото „затвор за бели мечки“, прекрачили очертанията на населеното място. Те биват затваряни на специални места докато водите на залива замръзнат и тогава ги пускат. Днес също така туристите могат да видят белите мечки, като се доближат до тях в специално приспособени за целта автобуси, наречени бъгита на тундрата.

Полярната лисица е често срещана в района на Чърчил и обикновено се забелязва лесно. Цветът на козината й се мени от сиво-кафява на младини до чисто бяла при достигане на зряла възраст. Лисицата се храни с полярни зайци и дори с риба и живее в просторни и сложно устроени леговища, които приютяват няколко поколения обитатели.

Полярните мечки — най-големите сухоземни хищници на Земята, — които се стичат есенно време в Чърчил, са голяма атракция за екотуристите от цял свят. Градът предлага отлични условия и за наблюдение на белуги, които се събират с хиляди в сравнително топлите през юли и август води на р. Чърчил и залива Хъдсън да отгледат малките си. Големите стада китове с характерните звуци, които издават, се виждат добре от брега. Има възможност тези прекрасни същества да бъдат разгледани и по-отблизо с някой от специално организираните круизи.

Районът на Чърчил е също така рай за любителите на птици — особено през пролетта и в началото на лятото, когато градът не е толкова натоварен с туристи. В зоната радиус от 40 км около Чърчил са били наблюдавани 270 вида пернати, включително полярната сова, тундровия лебед, златист дъждосвирец и исландския сокол. Ако имате късмет, ще видите чайката на Рос и много други редки видове птици. В района гнездят над 100 вида птици, включително арктичният бекас и мишеловът на Харис.

Призрачното северно, сияние може да се наблюдава в района на Чърчил в края на август и от декември до април. Неговите светлини, обагрени обикновено в нюанси на зеленото и жълтото, се въртят из безбрежното северно небе.