Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (3) (Незабравими места от цял свят)

Стоунхендж

координати 51° 10’ с.ш./1° 49’ з.д.

местоположение равнината на Солсбъри, Англия

изграждане 3000–1500 г. пр.Хр.

материал камък

площ ок. 1200 м2

размери диаметърът на външния кръг е 39,5 м

Туристическа информация

Кога да отидете там: В Стоунхендж годишно идват около 900 000 туристи. Затова елате тук колкото се може по-рано сутринта, когато камъните са най-фотогенични.

На какво да обърнете внимание: Блоковете от външния кръг са по-широки към върха, за да не променят вида си поради перспективата, когато са наблюдавани от земята.

Полезни съвети: При хубаво време мястото е отлично за пикник (наблизо няма ресторанти!).

Енигматичният каменен кръг продължава да бъде предизвикателство пред археолозите. Дали е бил култово място, каменен календар или нещо съвсем различно.

Древният каменен кръг край Стоунхендж е може би най-емблематичният праисторически паметник в целия свят. Въпреки своята известност загадъчната му конструкция все още е обвита в тайни. И за неизвестните му строители, справили се с огромните каменни блокове, не се знае почти нищо.

Има немалко хипотези, занимаващи се с епохата на възникване на паметника и с неговото предназначение, но все пак учените са единни в най-общи линии поне за епохата, когато е създаден. Прието е, че комплексът е построен на три етапа и че е бил важен култов център в продължение на поне 4000 години преди да бъдат издигнати първите каменни блокове. Към 3000 г. пр.Хр. във варовиковата почва на равното широко поле на Солсбъри в днешна Югозападна Англия е бил оформен насип с форма на окръжност, заобиколен с ров (хендж). Стотина години по-късно вътре в него била издигната конструкция от дървени трупи, които отдавна са изгнили и не са се запазили до днес. През втората (и най-важна) фаза на строителството, около 2500 г. пр.Хр., тук били довлечени и подредени в кръг първите каменни блокове от гранит. Всеки един от тях тежи по около 4 тона; докарани са от 400 км, от Пресели Хилс в Уелс. Когато са мокри, придобиват синкав оттенък — затова ги наричат Сините камъни. По-късно, през третата фаза на строителството, на място са докарани още по-големи камъни, които формират външния кръг на съоръжението. Наредени са по двойки, свързани отгоре с трегери, и именно те придават характерния силует на Стоунхендж. Вътре в кръга строителите са издигнали пет чифта още по-големи скални блокове, очертаващи контурите на подкова. По-късно подреждането на блоковете е променено, като част от сините камъни са демонтирани, а останалите променят своето местоположение. Предполага се, че обектът бил изоставен през II хил. пр.Хр.

Най-амбициозната фаза от изграждането на Стоунхендж било издигането на външния каменен кръг. Тридесет каменни плочи с приблизително тегло от 50 тона били изправени вертикално, а други 30 били качени върху тях, за да се използват като трегери. По някои от камъните има знаци, издълбани с кама, брадва или други сечива.

Стоунхендж без съмнение бил важен център за някакъв вид церемонии, но точното му предназначение си остава загадка. Някои смятат, че постройката е своеобразен астрономичен калкулатор и се позовават на прецизното равнение на камъните по Слънцето и Луната. Неотдавнашни изследвания доведоха до лансирането на нова хипотеза, свързваща комплекса с Дърингтън Уолс — най-големият хендж във Великобритания, намиращ се на три километра северно от самия Стоунхендж. Изказано е предположение, че двата комплекса са свързани помежду си: Дърингтън Уолс с неговите огромни дървени стълбове бил светът на живите, докато Стоунхендж, чиито кръгове са направени от неподвластни на времето камъни, олицетворява света на мъртвите. Според тези твърдения кремираните човешки останки, открити в Стоунхендж, вероятно принадлежат на тогавашния елит или на някаква владетелска династия. Тази хипотеза печели напоследък доста привърженици.

Много отдавна са изказани и предположения, че Стоунхендж бил използван като място за погребения само през част от периода на неговото съществуване (приблизително, след като там биват издигнати каменните блокове). Изследванията на обекта с метода на радиоактивния въглерод обаче показаха, че човешките останки, открити там, датират от най-ранния период на възникване на съоръжението. Големият брой погребения са навели някои учени на мисълта, че това място може да е функционирало и като лечебно светилище — нещо като древен предтеча на Лурд. Откриването от археолозите на т.нар. Стрелец (с лък) от Еймсбъри, погребан тук около 2300 г. пр.Хр., придаде тежест на тази хипотеза. Анализът на зъбите на неговия скелет с изотопи показа, че Стрелецът е дошъл тук от района на Алпите и че е имал сериозен недъг на единия си крак.

Предположението, че Стоунхендж се е състоял от вътрешен и външен каменен кръг, не може да бъде сигурно доказано. Само половината от каменните блокове стоят днес по местата си, а голяма част от предполагаемите гнезда, в които са били закрепени липсващите, така и не са открити.