Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (29) (Незабравими места от цял свят)

Улуру

координати 25° 23’ ю.ш./131° 05’ и.д.

местоположение северните територии на Австралия

създаване националният парк Улуру-Ката Джута е създаден през 1987 г.

площ на парка ок. 1325 км2

размери най-високата точка на Улуру е 348 м

Туристическа информация

Кога да отидете там: През зимата (от април до октомври) топлината е най-поносима, а валежите — най-малко.

На какво да обърнете внимание: Новооткритото място за наблюдения Талингуру предлага отлична панорама особено при залез-слънце.

Полезни съвети: Използвайте услугите на екскурзовод от парковата служба, за да се запознаете с вярванията на австралийските аборигени.

Улуру (известно по-рано като Айеровата скала) се намира в сърцето на австралийския континент, на около 460 км западно от град Алис Спрингс. Огромната пясъчникова скала се издига рязко над околния пустинен терен и представлява единственият оцелял фрагмент от древна, отдавна изчезнала планинска верига. Районът на Улуру е обитаван от австралийското аборигенско племе анангу поне от 10 000 години. Гигантската скала, която те наричат на своя език Улуру, е тяхно свещено място. Привечер тя заблестява с наситения си червен цвят, променящ се в зависимост от силата на светлината и от сезоните.

He пропускайте да видите огромната скала при залез-слънце, когато тя е обагрена в цвят, постепенно преминаващ от червено-кафяво през яркочервено до тъмновиолетово.

Улуру е открита от европейците през 1873 г., когато скалата е посетена от британския изследовател Уилям Гос. Той я нарича Айерова скала на името на тогавашния британски главен секретар за Южна Австралия и това положение се запазва доскоро. От 2002 г. официалното й название е Улуру/Айерова скала. През първите десетилетия на 20 в. големи части от австралийския континент са обявени за аборигенски резервати, включително и районът на Улуру, който попада в Югозападния резерват. С нарастването на броя на туристите районът е отделен като национален парк Айерс Рок — Маунт Олга (днес Улуру-Ката Джута). Земите наоколо са върнати на племето анангу през 1985 г. и днес се управляват съвместно от традиционните им собственици и от австралийските власти в националния парк. Районът на Улуру и на близките планини Ката Джута (също свещени за племето анангу) бяха включени в списъка със защитени обекти на ЮНЕСКО заради изключителната си природна и културна ценност.

Племето анангу е документирало своите митове за сътворението и древната си история чрез скални рисунки на повече от 90 места около Улуру, направени преди хиляди години. Днес туристите могат да разгледат някои изящни образци на това изкуство, които периодически биват освежавани според местната традиция.

За туземното население на Австралия Улуру и Ката Джута са от особена важност за Джукурпа — системата от традиционни вярвания, засягаща всички аспекти на човешкия живот. Тези обекти се смятат за Джукуриджа — физическо доказателство за времето, когато предците на днешните хора са създали света. Джукурпа се предава само устно от поколение на поколение — чрез приказки, песни, ритуали и танци. Макар някои аспекти на тяхното учение да са тайни и неаборигените да нямат достъп до тях, хората от племето анангу се стремят да предадат колкото се може повече от своите традиции и вярвания на туристите. Улуру и Ката Джута са заобиколени от мрежа от пешеходни маршрути, които предоставят възможност за красиви гледки към скалата с невероятна палитра от преливащи се тонове. Покрай пътеките са поставени информационни табла за местната флора и фауна и обясняващи как народът анангу си служи с тях. Най-известният маршрут е Улуру Бейс Уок, който прави пълен кръг около скалата; тя следва и легендарния път на Куния, водната змия прародител, към Водната дупка, а това е един от сюжетите на аборигенския мит за сътворението, свързани със скалата. Парковите служители също предлагат вълнуващи екскурзоводни обиколки, по време на които имате възможност да вникнете по-надълбоко в душевността и традициите на местните хора и по-специално в Джукурпа.

Пустинният пейзаж около Улуру е изпълнен с необичайна флора и фауна, в това число с различни ендемични растения, които не се срещат другаде в страната. По сухата земя се въдят разнообразни влечуги, сред които са живописният бодлив дявол — пъстър гущер, покрит с бодли. Могат да се видят и някои разновидности уалаби и кенгуру, включително и огромното червено кенгуру, което може да тича с 60 км в час. Птичият свят включва красивите клиноопашати орли, обагрените в яркочервено местни канарчета и игривото розово какаду.

Пустинният пейзаж около Улуру на пръв поглед изглежда пуст и безводен, но като го опознаете по-отблизо, виждате, че тук кипи от живот. В района живеят множество ендемични видове животни, растения и птици.