Мери-Ан Галахър
Мечтани туристически дестинации (16) (Незабравими места от цял свят)

Кападокия

координати 38° 37’ с.ш./34° 43’ и.д.

местоположение Централен Анадол, Турция

площ ок. 70 000 км2

размери ок. 400 км от изток на запад и ок. 200 км от север на юг

официален език турски

валута турска лира

Туристическа информация

Кога да отидете там: От април до юни и през септември-октомври; през юли и август е много горещо и е пълно с туристи.

На какво да обърнете внимание: Невероятно много гълъби живеят в изровените в меката туфа дупки; те са ценна храна за населението, а торът им се използва за нивите.

Полезни съвети: Обличайте се прилично; това е един много традиционалистки край и неуместното облекло се смята за обида.

Кападокия е древен район от Централна Турция, известен отдавна със сюрреалистичния си ландшафт, чиито скални пирамиди са описвани понякога като „вълшебни комини“. Повечето от тях се намират в района на град Гьореме, понастоящем получил статут на национален парк и на обект от списъка на ЮНЕСКО с паметници на световното културно наследство. Уникалните природни чудеса на този край имат достойни съперници в лицето на жилищата, църквите, манастирите и целите скални градове, издълбани в мекия камък през хилядолетията.

В района има към 300 такива града, като най-ранните са от времето на хетите (ок. 1750–1180 г. пр.Хр.). Местните жители потърсили убежище в скалите от мародерстващите войски на хетите. По-късно те били последвани от ранните християни, които се опитвали да избегнат наказанията, налагани им заради вярата. Най-надълбоко разположеният скален град е Деринкюю — с поне 11 подземни етажа, достигащи 85 м дълбочина. Въпреки размера на прокопаните зали и коридори, тези градове едва ли са били предназначени за постоянно обитаване. По-скоро хората са търсели в тях спасение в случай на вражеско нападение.

Много от „вълшебните комини“ на Гьореме, превърнати в скални жилища, се използват и до днес; някои от тях са разширени за складове, а други функционират дори като хотели.

През 5 в. сл.Хр. в Кападокия започват да се настаняват малки групи монаси отшелници. Много от тях се стичат в района на Гьореме, който скоро става важен монашески център. Най-големият и най-красив манастирски комплекс от онова време днес е запазен под формата на музей на открито. В него могат да се видят повече от 30 църкви, трапезарии и други религиозни постройки, издълбани в скалата между 10 и 12 в. Отвътре те са украсени от поразителни византийски фрески, датиращи от същия период, но все още невероятно въздействащи.

Скалните пирамиди в района са се формирали в продължение на милиони години в резултат на вулканична активност, предизвикала натрупване на множество пластове от лава, пепел и базалт. Лавата и пепелта постепенно са ерозирали и са се превърнали в долини, а базалтовите масиви са се загладили в характерните днес конусообразни кули, придаващи на това място неговата невероятна привлекателност и неземна красота.