Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Мечтани туристически дестинации
Незабравими места от цял свят - Оригинално заглавие
- Dream Destinations, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Илия Илиев, 2010 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научнопопулярен текст
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция, форматиране
- analda (2023)
Издание:
Автор: Мери-Ан Галахър
Заглавие: Мечтаните туристически дестинации
Преводач: Илия Илиев
Година на превод: 2010 (не е указана)
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издание: първо
Издател: Сиела софт енд паблишинг АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2010
Тип: научнопопулярен текст
Националност: английска
Редактор: Нина Симеонова
ISBN: 978-954-28-0770-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18391
История
- — Добавяне
Анкор Ват
координати 13° 26’ с.ш./103° 50’ и.д.
местоположение Сием Реап, Камбоджа
изграждане 12 в.
материал пясъчник и латерит
площ археологическият резерват Анкор обхваща ок. 400 км2
размери външната стена на храмовия комплекс е с дължина 3600 м
Туристическа информация
Кога да отидете там: Между декември и март, когато времето не е много горещо; за да избегнете тълпите туристи, елате тук през ноември.
На какво да обърнете внимание: В края на дъждовния сезон, през ноември и декември, езерата са пълни с красиви лотосови цветове.
Полезни съвети: Насладете се на комплекса при изгрев или при залез-слънце; екипирайте се с удобни обувки, защото обектът е много обширен.
Огромният храм Анкор Ват е най-голямото религиозно съоръжение в света. Намира се сред гъстите гори на Централна Камбоджа. Любимият символ на страната е изобразен и върху националния флаг, за да напомня за отминалото време на славната кхмерска цивилизация.
Анкор Ват е най-големият и най-красив храм сред около хилядата оцелели светилища в района на Анкор, столица на древната Кхмерска империя от 9 до 15 в. Последните изследвания установиха, че Анкор е бил най-големият град от Прединдустриалната епоха в света, където са живели около 1 млн. души. Перлата в короната на този необикновен град бил храмът Анкор Ват с удивителните си размери: централната кула се издига на 200 м — над два пъти повече от лондонския Биг Бен — а комплексът на храма покрива площ, в която Ватиканът би се нанесъл над 12 пъти.
Анкор Ват е построен в началото на 12 в. от Суряварман II (1113-ок. 1150) като държавен храм и вероятно като мавзолей на владетеля. Няколко десетилетия след неговата смърт Анкор е разграбен от шамите (живели на територията на днешен Виетнам). Храмът е възстановен от император Суряварман (1295–1308), по време, на когото държавната религия е променена от хиндуизъм на будизъм, поради което и Анкор Ват се превръща в будистко светилище.
Храмът е посветен на Вишну, а планът му е символично изображение на свещената планина Меру — домът на хиндуистките богове и център на вселената. Петте кули на най-високото ниво на храма представляват върховете на Меру, а широкият 190 м ров, пълен с вода, символизира първичния световен океан. Главният вход на храмовия комплекс е снабден с издигната алея, изобразяваща дъгата — връзка между света на хората и този на боговете. Друга такава алея води към монументалната входна порта (гопура), през която се влиза в самия храм. Над нея се издигат три шишарковидни купола. До гопурата е разположена колосална статуя на осемръкия Вишну, трансформирана по-късно в скулптура на Буда само чрез замяна на главата.
Красива галерия с колонада отделя третото ниво на храма, изпълнено с превъзходни барелефи, с които Анкор Ват е известен в цял свят. По тях все още има следи от алените и златни бои, които някога са предизвиквали възхищението на посетителите. Изобразени са сцени от битки и други важни събития в кхмерската история, както и сюжети от всекидневието и дори епизоди от „Рамаяна“ и „Махабхарата“. 49-метровият барелеф, заемащ голяма част от източната галерия, е най-прочутото произведение на древното кхмерско изкуство, запазено до днес. Той представлява изящно превъплъщение на хиндуисткия мит за сътворението — Избиването на Морето от мляко — и представя деви (богове) и асури (демони), които бият първичния океан, за да се отдели амрита (еликсирът на безсмъртието).