Елизабет Адлър
Чаровниците (60)

Епилог

Когато си мисля за Джеруша, си спомням тъжната й история, но също така и радостните мигове, които е преживяла, за успеха и щастието, които е постигнала, докато внезапно не ги е загубила.

Обичам да си я представям като хубава, усмихната млада жена, благодарна за любовта, която е получила, и щастлива, че може да й отвърне. Тя е била истинска звезда на небосклона на живота.

Сега двамата с Чад се радваме на красивия дом, който Джеруша е построила с такава надежда и грижа. Мислим си за нея, когато чуваме ехо на глас от плажа или когато зимните вълни се разбиват с оглушителен грохот в скалите нощем, или когато усетим лекия аромат, който все още понякога се разнася във вилата. Спомняме си за нея и й благодарим. Тя ще остане завинаги не само в сърцата ни, но и в начина на живот, за чието изграждане е спомогнала — живот за онези, които са дошли след нея.

Бихме искали да знаеш, че не е било напразно, Джеруша.