Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (73)

73

Дженсън чу виковете и усети миризмата на пушек, която се носеше от къщата. В предната градина имаше голяма каменна урна. Грабна я, изпъшка под тежестта й, и я запрати към прозореца на дневната на Вайълит Фрейн. Счупеното стъкло раздра кожата й, докато се промъкваше вътре. Пред къщата спряха три полицейски коли.

— Сержант Декстър? — извика тя в завесата от пушек. — Доктор Стасман?

В отговор чу приглушен вик.

Дженсън се втурна в коридора и отвори входната врата. Видя Харисън да тича по алеята и се върна вътре, като сляпо си проправяше път през пушека по посока на виковете. След няколко секунди откри вратата на мазето. Бравата беше нажежена до червено. Вратата беше заключена. Отчаяно се огледа наоколо за ключа. Харисън вече бе до нея.

— Ще трябва да я разбием — извика тя.

— Добре. На три.

— Вие, вътре, дръпнете се!

Двамата заедно блъснаха вратата и тя падна навътре, когато прогнилата рамка поддаде. Веднага ги блъсна вълната от пушек и непоносимата топлина. Дженсън се приведе, разкашля се и невиждащо протегна ръце в пушека. След миг напипа нечие тяло.