Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (25)

25

Цяла сутрин Хедър Стасман изготвяше списък с имена. Прегледа отново собственото си изследване върху творчеството на Дон и прелисти някои от по-добрите му биографии. Реши, че убиецът ще използва имена, свързани пряко с поезията на Дон, затова изключи някои от по-случайните познанства на поета. Но ако убиецът се бе спрял на най-близкото му обкръжение, на групата от негови съмишленици, не би ли включил и съвременници на Дон? Други поети като Джордж Хърбърт или Томас Карю? Ако беше така, списъкът щеше да бъде огромен.

Насочи вниманието си предимно към „Песни и сонети“, към писмата на Дон и към религиозните му стихотворения. Започна да разделя свързаните с тях на няколко групи: посвещения, покровители, роднини и сюжети. След около част състави следния списък:

Списъкът не беше пълен. Не включваше дори най-близките до Дон хора, но доста точно обхващаше онези, които бяха пряко свързани с творчеството му.

Доволна от резултата, Стасман принтира списъка и излезе от жилището си. Пред вратата пазеше полицай от управлението в Кеймбридж, което се намираше на Паркърс Пийс. Обясни му, че отива само до кабинета си в университета, и той я пусна да върви сама. Изпрати списъка на Андъруд по факса с кратка бележка: „Обсъждахме евентуалното значение на имената. Прилагам списък на някои от познатите на Дон. Хедър Стасман“.

На излизане от кабинета се натъкна на д-р Маккензи. Той изглежда се забавляваше:

— Така, така! Някой май е сгазил лука! Говори се, че цял следобед забавлявате полицията. Един неприлично привлекателен млад полицай пази входа на жилището ви. Тук наистина страшно си падаме по униформите. В какво сте се забъркали, за бога?

— Стига, Маккензи, не съм в настроение.

Той продължи, без да обръща внимание на думите й, а очите му я пронизваха като лазери:

— Професор Диксън смята, че сигурно е свързано с неплатени данъци. Аз подозирам, че става дума за престъпления срещу академичната общност. Да не би да сте под домашен арест? Да очакваме ли посещение от ФБР?

Стасман го избута, за да мине, а той се ухили на бягството й като изгладнял пес:

— Кажете ми, ако мога да ви помогна с нещо. Ако се стигне до съда, имам приятели в Камарата на лордовете.

— Да го духаш, Маккензи!

Той се подсмихна — темпераментът й си го биваше.

— Често го правя, миличка. Само че ще ми е по-приятно, ако и ти помогнеш малко.