Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (68)

68

Харисън се обади на Марти Фаръл в шест и петнайсет вечерта. Току-що самият той беше получил обаждане от портиера на колежа „Саутуел“ и бе научил, че Хедър Стасман се е срещнала с убиеца преди един час. В гробището веднага бе изпратена полицейска кола, но не бяха намерили нищо.

Фаръл вдигна телефона на четвъртото позвъняване.

— Лабораторията.

— Марти, обажда се Харисън.

— Още нищо. Засега единственият ясен отпечатък е от десния показалец на Декстър.

— Мамка му. Изглежда той е отвлякъл още някого.

— Кого? — изстена Марти.

— Стасман, преподавателката.

— Господи! — Марти вече беше изтощен, а напрежението току-що се бе покачило допълнително.

— Едва ли трябва да ти казвам, че се очертава дълга нощ, Марти. Може би ти си единственият ни шанс да намерим тази откачалка.

Фаръл свали очилата си и разтри носа си.

— Започнах от по-рядко използваните букви в двете имена, които ти ми даде. Прегледах Ж, З, И, Д, Р и Б, но единственото съвпадение с нашите досиета е с отпечатъците на Декстър. Сега ще се заема с И, Л и Ъ. Дотук ми отне шест часа. Повечето отпечатъци са частични и се застъпват с други. Компютърът на практика не може да сравни размазани частични отпечатъци с нашите бази данни. Ако трябва да разширя изследването и да проверя всеки отпечатък по клавиатурата, ще отиде цялата нощ. Че и повече.

— Може да се окаже твърде късно, Марти.

— Тогава най-добре да се залавям за работа.

— Обади ми се, когато се добереш до нещо — каза Харисън и затвори.

Марти Фаръл въздъхна и се опита да прочисти главата си. Започваше да си мисли, че цялото начинание е напълно безсмислено. Не беше като да търсиш игла в купа сено, а по-скоро като да търсиш една конкретна игла сред хиляди други. Мисълта да посипе с прах и да анализира всеки отделен клавиш, му се стори ужасно потискаща. Трябваше да има начин да съкрати процедурата. Погълна останалото в чашата кафе и съсредоточено сбърчи вежди.

Н, Л и Ъ. Беше свалил пет частични отпечатъка от тези клавиши. Компютърът щеше да ги обработи за два или три часа. Дали не можеше да ги подреди по важност? Замисли се за компютърната програма, която използваше библиотеката. Знаеше, че в основни линии това е програма за търсене. Много приличаше на програмата, с която самият той търсеше във файловете на централния терминал на областното полицейско управление. Как действаше тя? Много лесно. Просто пишеш името на търсения човек и натискаш „Въведи“. Отбеляза си, че трябва да посипе с прах и този клавиш на клавиатурата от библиотеката. Не му се струваше многообещаващо, защото всички го натискаха и сигурно щеше да има десетки отпечатъци, при това размазани до неузнаваемост.

Тогава какво? Шпацията. Собствените имена и фамилиите на всяко име се отделяха със запетая. Само че и тук се изправи пред същия проблем. Всеки потребител щеше да е докосвал този клавиш точно със същата цел. Внезапно в съзнанието на Марти Фаръл започна да се оформя една мисъл. Затвори очи и прокле собствената си глупост.

Основната дума, по която се търсеше, беше фамилното име. Първо се пишеше фамилното име, след това запетая и едва тогава малкото име. Всъщност в много програми дори не се налагаше човек да пише малкото име, защото програмата предоставяше списък според фамилиите и малките имена и човек просто избираше от него нужното.

Марти отново прегледа буквите, които вече беше проверил. Ж, З, И, Д, Р и Б. Отпечатъците на Декстър се бяха появили на Д и Р, но не и на И. Какво означаваше това? Декстър беше написала първите две букви от „Дръри“ и компютърът беше заредил от паметта вече въведеното от убиеца име на Дръри. Декстър не е трябвало да изписва цялото фамилно име на жената. Но на убиеца му се е наложило. По клавиша И имаше много размазани отпечатъци, от които бяха запазени съвсем малки части, затова той не бе успял да свали от тях нищо съществено.

Н, Л и Ъ. Замисли се за секунда. Убиецът би трябвало да е изписал името на Дръри изцяло. Така че трябваше да е натиснал клавиша Ъ. Ъ беше рядко използвана буква. Марти извика на екрана на компютъра си частичния отпечатък, който бе успял да свали от този клавиш. Беше съвсем малка част — една трета от нормалния отпечатък. Най-вероятно от десния показалец — класическа спирала. Реши да опита. Маркира отпечатъка и го пусна за търсене на съвпадения. Системата започна да преравя файловете. Това беше най-досадната част от процеса и отнемаше най-много време.

Марти стана, излезе от лабораторията и отиде в тоалетната. Наплиска лицето си със студена вода. Ядосваше се на самия себе си. Беше изгубил толкова много време и усилия не за буквите, за които трябва. Трябваше да се досети, че най-голяма вероятност се криеше в буквите от фамилните имена на Дон и Дръри. Избърса лицето си с една хартиена кърпа и отиде до кафемашината. Кафето почти винаги беше ужасно, но той имаше нужда да се подкрепи. Избра капучино с допълнително захар и се върна в лабораторията.

В средата на екрана му се бе появило светлосиньо прозорче. Марти внимателно остави кафето си. В прозорчето пишеше: Резултат от търсенето: Едно съвпадение. Опита се да овладее вълнението си и кликна върху прозорчето. След секунда на екрана се появи текст:

Съвпадение по единайсет точки: 68.75% процента вероятност

Зареждане на данните.

Моля, изчакайте.

Марти Фаръл забарабани с пръсти по повърхността на бюрото си. Файлът се зареди след минута. Записа си данните, които се появиха на екрана:

Име: Фрейн, Кроуън

Дата на раждане: 11 февруари 1967 г.

Адрес: Апартамент Б, Бюфорд Хаус, квартал Рейвънсуд, Ню Болдън NM68QJ

Арест: 5 септември 1995 г., Ветеринарна клиника „Бриърли“ по подозрение за влизане с взлом.

Полицаи, извършили ареста: Удс и Хилгейт

Обвинение: Нанасяне на щети и съпротива при арест, 17 ноември 1995 г., Окръжен съд

Марти Фаръл вдигна телефона и набра номера на следователите. Разполагаше с име и с адрес. Влизане с взлом. Думите изпратиха ледени тръпки по гръбнака му. Марти си позволи да се усмихне, когато снимката на Кроуън Фрейн бавно се появи на екрана.