Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Андъруд и Декстър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Yeare’s Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Ед О'Конър

Заглавие: Най-дългата нощ в годината

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Весела Люцканова

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-311-021-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16679

История

  1. — Добавяне

61

Декстър внезапно дойде в съзнание. Рецепторите й за болка изпращаха парещи послания към мозъка. Лежеше на една страна в пълен мрак. Цялото тяло я болеше. Опита да помръдне, но нещо пристегна гърлото й. Къде се намираше? Не виждаше нищо. Дали бе изтръгнал очите й? Беше ли я ослепил? Не. Очите й смъдяха от праха. Опита се да запази спокойствие и застави тялото си да се отпусне. Ръцете и краката й бяха вързани, а около шията й имаше въже. Устата й беше запушена с лепенка. Отново се опита да помръдне и примката пак започна да я души. Схвана посланието и остана напълно неподвижна.

Мисли логично. Опита се да се отърси от мисълта за неудобното положение на тялото си и да се съсредоточи върху мястото, където се намираше. Подът беше студен и тя се досети, че сигурно е бетон. Овен това беше прашен и очите й започваха да сълзят. Дали той я наблюдаваше? Дали стоеше в мрака и се взираше в нея? Отчаяно се опита да различи някакви силуети и се ослуша за издайнически шумове като нечие дишане. Нищо. Съвсем ясно си представяше лицето му. Слабо и кокалесто — добре очертани скули и чорлава тъмна коса. Беше блед, сякаш гневните му очи бяха изсмукали живеца и цвета от кожата му. Приличаше на привидение.

Къде се намираше? Циментов под. Пълна тишина. Може би в склад? Или в гараж? Едва ли. В стаята не миришеше на машини или на машинно масло. Миришеше на стари книги — стари и прашни. Не усещаше никакво течение. Беше й запушил устата, значи се боеше, че някой може да чуе виковете й. Кой знае защо това й подейства успокоително. Сигурно наблизо имаше хора. Някъде над себе си, в далечината, чу как една кола пали и бавно ускорява.

Може би се намираше в дома му. На някоя улица. Ако беше в къща, сигурно я беше затворил в мазето или в някаква барака. Реши, че е първото. Декстър усещаше, че таванът над главата й е нисък — стаята беше тясна и задушна.

Андъруд беше прав — по някаква причина тя бе нужна на убиеца жива. Какво каза инспекторът? Той не правеше изпълнение, той ги образоваше. Защо беше решил да образова нея? Мозъкът й търсеше обяснения. Беше го намерила в дома на Елизабет Дръри, беше го изненадала. Не каза ли Стасман, че поетите метафизици ценят неочакваните обрати като проява на остроумие? Вероятно убиецът ценеше интелигентността й или потока на съзнанието, който й беше помогнал да го открие толкова бързо. Това означаваше ли, че няма да я убие? Едва ли.

Въжетата около китките й не бяха толкова стегнати, колкото тези около глезените й и Декстър постепенно започна да раздвижва китките си, за да ги разхлаби допълнително, въжето около шията й се стегна, но тя не се отказа. Беше нужно време, но беше сигурна, че в крайна сметка ще успее да освободи ръцете си. Освен това ближеше с езика вътрешната страна на лепенката върху устата си. Вкусът беше отвратителен, но лепенката постепенно се охлаби, след като тя намокри лепилото със слюнката си. Усилието й костваше много и през трийсетина секунди се налагаше да спира, за да си поеме дъх.

Беше сигурна, че е сама в стаята. Защо я беше оставил? Преди малко потегли една кола. Дали не беше убиецът? Ако е така, къде беше отишъл? Колко време й оставаше? Съсредоточи се, Алисън. Отново се залови с въжетата около китките си.