Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (63)

63

Марти Фаръл снемаше отпечатъците от компютъра в Ню Болдън вече почти четири часа. Процесът беше бавен и мъчителен. Върху машината имаше десетки отпечатъци. Започна от клавиатурата, като внимателно посипваше и разнасяше с четката черния немагнитен прах върху повърхността, за да изпъкнат мазните пръстови отпечатъци. Избърса праха. След това с помощта на специална камера засне отпечатъците. Всичко това му отне време, а той знаеше, че сега времето е важен фактор. Имаше някакви неясни отпечатъци, които не можеха да се откроят с помощта на праха. За тях използва малък лазер, под който потта от отпечатъците сияеше в тайнствено жълто. Снима и тях.

Проблемът беше не толкова в намирането на отпечатъците, колкото в отделянето им един от друг. Компютърът в библиотеката се използваше от много хора, много пръсти се бяха докосвали до клавиатурата. Отпечатъците бяха размазани и напластени един върху друг на много клавиши, върху мишката те бяха толкова размазани, че на практика бе невъзможно да бъдат отделени един от друг. Въпреки това Марти Фаръл не се отказваше и към четири и половина беше свалил и заснел седемнайсет относително запазени частични и цели отпечатъци.

Знаеше, че опитът да идентифицира всеки от тях поотделно щеше да му отнеме часове, затова реши да се вслуша в предложението на Харисън от сутринта. На един лист Фаръл си написа:

ЕЛИЗАБЕТ ДРЪРИ

ДЖОН ДОН

След това свери буквите в двете имена с мястото, на което беше открил различните отпечатъци. Това му помогна да степенува задачите си по важност. Щеше да насочи вниманието си към по-рядко срещащите се букви от двете имена. Реши да започне с Ж, Б, Р, З и Ъ. Беше свалил общо девет отпечатъка от тези букви. Може би щеше да успее да осигури съвпадението от шестнайсет точки, което се изискваше за съда, но на този етап това не беше необходимо. На този етап имаше нужда просто от едно име. От пробив.

Марти Фаръл сканира и въведе в компютъра си пръстовите отпечатъци, които бе свалил от клавишите с тези букви, избърса потта от челото си и започна да търси евентуални съвпадения в полицейските регистри с един спираловиден отпечатък, който бе свалил от клавиша с буквата Ж. Стрелката на часовника неумолимо се придвижваше към пет часа.