Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (6)

6

Андъруд закрепи за обувките си обичайните пластмасови торби и влезе в къщата. Обстановката беше старовремска — боядисани в бяло стени и тъмни оголени греди. Килимът жвакаше неприятно под краката му. Погледна нагоре по стълбите. Стичаше се примесена с кръв вода. Някога синият килим бе ужасно замърсен и изпъстрен с кървави петна. Никога не бе виждал подобна бъркотия на местопрестъплението. Вонята беше непоносима — мъртвешка влага с дъх на плесен. Декстър имаше право — шансовете да намерят косъм или друг материал за ДНК проба на убиеца бяха нищожни.

Полицейският патолог Роджър Лийч стоеше до стълбите на вратата на банята. Беше едър и набит мъж с брада. Обикновено свирепото му изражение леко се смекчи, когато видя Андъруд да се изкачва предпазливо по тясното стълбище.

— Да ти помогна ли? — ухили се Лийч. — Май се затрудняваш.

— Възрастта си казва думата — задъхано отвърна Андъруд.

— По-млад си от мен.

— Съвсем малко. — От килима бликна още кръв. Андъруд се намръщи. — Прилича на сцена от филм на ужасите.

— Боя се, че и тук вътре не е по-добре. Никога не съм виждал подобно нещо. — Лийч чу хрипливото дишане на Андъруд. — Май си се поотпуснал, старче. Може да се наложи да надникна във вътрешностите ти, ако не поспортуваш малко.

Андъруд най-сетне се добра до него на входа и погледна вътре.

— Исусе Христе!

— И аз казах горе-долу същото. — Лийч внимателно пристъпи в банята. Андъруд остана на прага.

Луси Харингтън лежеше по гръб, все още облечена в черната вечерна рокля от предишната вечер. Беше просната в отвратителната смес от кръв и вода, заляла цялото помещение. Банята бе пълна с вода, макар кранчетата най-сетне да бяха спрени. Лицето на Харингтън беше неузнаваемо, разкривено и покрито с червени драскотини. Дясното й око бе изцъклено към тавана. Лявото липсваше, а ямката беше пълна с черна кръв.

Андъруд усети как стомахът му се свива. Прехапа устни. Долови вонята. Вдигна поглед от трупа. Върху задната стена на банята убиецът беше написал, изглежда с кръв, кратко изречение. Буквите се бяха разтекли по белите плочки и Андъруд с мъка разчете думите:

— Не сбирай океани да ме удавят в твоето кълбо — тихо прочете той.

— Откачено, нали? Досущ като Джак Изкормвача. — Лийч се бе привел над тялото и внимателно разглеждаше раната в тила на Харингтън.

— Имаш ли представа какво означава това?

Декстър беше дошла в банята.

— Сигурно е някаква смахната гадост от Библията. Око за око или нещо подобно — каза тя не особено въодушевено.

— На мен ми прилича повече на Шекспир — отговори Лийч.

— Какво друго имаме тук, Роджър? — Андъруд се чувстваше все по-неприятно. Искаше му се по-скоро да се махне от къщата.

Лийч се отпусна назад на бедрата си и се замисли за момент.

— Всичко това, разбира се, ще проучим при аутопсията. — Внимателно завъртя главата на Харингтън, за да им покаже раната на тила й. — Причина за смъртта: силен удар по черепа с тъп предмет. Сигурно е железен, щом е предизвикал такива поражения. Входящата рана е с нащърбени ръбове, но като цяло е кръгла, около четири сантиметра в диаметър. Допускам, че е използвал чук. Или стоманена тръба. Вашият човек е размазал задната част на мозъка й.

— Един ли е ударът?

— Два, може би три. Според мен е починала веднага след това. Като гледам кървавите следи по плочките, предполагам, че е била наведена над ваната, когато я е ударил. Паднала е напред, първо по лице, а след това я е обърнал.

— Ами окото?

— Трудно ми е да кажа — изтръгнал е по-голямата част от него. Ако съдя по пораженията върху очната ямка, бих предположил, че е започнал да пипа много внимателно, но постепенно е изгубил търпение. Процедурата е сложна, а нашият човек не е хирург. Срязал е очните мускули доста чисто, но в крайна сметка е изтръгнал очната ябълка от ямката. Останал е зрителният нерв и парче от очната ябълка.

Андъруд се намръщи:

— Значи не смяташ, че е лекар?

— Не. В най-добрия случай е начетен ентусиазиран аматьор.

— Време на смъртта? — Декстър зададе очевидния въпрос, който Андъруд беше пропуснал.

— Според мнението ми на скъпо обучен експерт — преди осем до десет часа. Не мога да съм сигурен преди аутопсията. Водата е оплескала работата с телесната й температура. Всъщност, с моята също.

— Била е извън къщи на някакъв прием докъм единайсет — отбеляза Декстър. — Вероятно се е прибрала у дома към единайсет и половина. Ако допуснем, че преди това не е спирала никъде.

Андъруд беше видял достатъчно.

— Добре. Ще смятаме, че смъртта е настъпила към полунощ, докато не получим резултатите от аутопсията. Ще наредя на Харисън да започне да разпитва съседите.

— Джон, трябва да знаеш, че събирането на надеждни доказателства ще бъде почти невъзможно. Марти Фаръл снема отпечатъци навсякъде, където е възможно, но не храня големи надежди. Никога не съм виждал такава бъркотия на местопрестъплението. Който го е направил, е умен — отчаяно се огледа Лийч — и много болен.

— Направете каквото можете. Декс, препиши това, преди да се разтече по стената. Провери какво означава. Той се опитва да ни каже нещо.

— Възможно е. — Декстър отвори бележника си и внимателно преписа странния текст.

— Отивам да намеря онзи журналист. — Андъруд метна последен поглед към кървавата пихтия, в която се бе превърнало тялото на Луси Харингтън, и предпазливо заслиза по стълбите.