Метаданни
Данни
- Серия
- Андъруд и Декстър (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Yeare’s Midnight, 2002 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Надежда Розова, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ед О'Конър
Заглавие: Най-дългата нощ в годината
Преводач: Надежда Розова
Година на превод: 2004
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Издателство Весела Люцканова
Град на издателя: София
Година на издаване: 2004
Тип: роман
Националност: английска
Печатница: Инвестпрес АД
Редактор: Весела Люцканова
Художник: Валентин Киров
ISBN: 954-311-021-2
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16679
История
- — Добавяне
7
Джордж Гардинър стоеше пред къщите и вече усещаше дъжда върху плешивата си глава. Опитваше се да превъзмогне нетърпението си, като си повтаряше, че е непосредствен участник в най-сензационното събитие, случвало се някога в Ню Болдън. Край на автомобилните катастрофи и на престъпленията срещу котки, които обикновено отразяваше. Утеши се с цигара от пакета „Марлборо Лайтс“ и се облегна на капака на една полицейска кола. От къщата излезе Андъруд.
— Вие ли сте Джордж Гардинър? — попита инспекторът.
— Крайно време беше, по дяволите — размаха към него запалената си цигара журналистът. — Чакам вече час, направо се смръзнах. Без мен вие дори нямаше да сте тук, нещастници такива.
Андъруд усети как димът пари на дробовете му и драска гърлото му. Закашля се. Гардинър се ухили.
— Ами тогава ми кажете какво се е случило — започваше да губи търпение и инспекторът.
— Обадиха ми се в редакцията на новините в седем и половина. Някои хора работят целодневно.
— Давайте по същество.
— Онзи тип ме потърси по име.
— Защо точно вас? Криминален репортер ли сте?
— Не. В редакцията на новините сме само четирима. Не е като в „Ню Йорк Таймс“. Може да му е харесал стилът ми на писане. Вдигнах слушалката и този ненормалник ми каза, че Луси Харингтън е мъртва и ми даде адреса й. — Гардинър вдигна поглед към къщата. — Това място. Попитах го за името, но той ми каза, че трябва да се съсредоточа върху големия му замисъл.
— Замисъл ли?
— Така каза. Стори ми се нагло копеле.
— Имаше ли акцент?
— Не забелязах. А и той не каза много. Затвори, а аз се скъсах да ви звъня. — Гардинър извади бележника си. Ако сте приключили, бих искал да ви задам няколко въпроса. И аз трябва да си върша работата.
— Това ще почака. Искам да поговорите с някой от служителите ми, за да запишат точните думи, които ви е казал онзи тип. Познавате ли сержант Декстър?
— Дето прилича на обратна ли?
— Това ще го премълча пред нея.
— Както искате — рече Гардинър и издуха цигарен дим в студеното утро на Източна Англия.
— Просто повторете пред нея онова, което казахте на мен — нареди Андъруд и се отдалечи. Чувстваше се изтощен, а бе едва девет и половина.
— Между другото, благодаря ви — провикна се журналистът. — Много ви благодаря за щедрата помощ!
Андъруд обаче вече си бе отишъл.