Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Андъруд и Декстър (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Yeare’s Midnight, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2022)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2022)

Издание:

Автор: Ед О'Конър

Заглавие: Най-дългата нощ в годината

Преводач: Надежда Розова

Година на превод: 2004

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Издателство Весела Люцканова

Град на издателя: София

Година на издаване: 2004

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Весела Люцканова

Художник: Валентин Киров

ISBN: 954-311-021-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/16679

История

  1. — Добавяне

70

Полицейските коли преминаха с бясна скорост през центъра на Ню Болдън — един вихър от въртящи се сини лампи и сирени. Харисън беше в първата кола. Придружаваха го общо десет полицаи. Искаше му се с него да има специалисти по огнестрелно оръжие, но нямаше време да вика екип от Хантингдън. Харисън се надяваше да изненадат Кроуън Фрейн.

Квартал Рейвънсуд беше неприятна част, застроена с общински жилища, в северните покрайнини на града. Петнайсет минути бяха нужни на колите, за да се промъкнат през вечерното движение. Когато наближиха от юг към квартала, сирените и лампите бяха изключени. Бюфорд Хаус беше продълговата четириъгълна постройка в центъра на квартала. Харисън нареди на колите да паркират така, че да не се виждат от Бюфорд Хаус, и екипът му пробяга последните стотина метра. Моментът на изненада беше от изключително значение.

Апартамент Б се намираше на първия етаж. Вътре не светеше. Харисън нареди на двама полицаи да чакат в основата на стълбището, а други двама изпрати пред асансьорите. Останалите поведе по вмирисаното на изпражнения стълбище към вратата на апартамент Б. Баркър, един набит униформен сержант, пристъпи напред с тежък чук в ръка и по знак на Харисън разби вратата.

Всички се струпаха вътре и осветиха помещението с фенерчета. В апартамента миришеше на застояло. Щом вдъхна противния въздух, Харисън разбра, че Фрейн не е тук. Това беше миризмата на запуснатост и изоставеност. Веднага я разпозна. Напомни му за миризмата в къщите на старите хора, които измираха от измръзване и се разлагаха в собствените си легла. Полицаите отвориха с ритници вратите към двете спални и към кухнята. В дневната нямаше почти никакви мебели. Никакви книги и украшения. Нямаше и телевизор.

Харисън седна на едно прокъсано кафяво кресло и се загледа в полицата пред себе си. Имаше осем стъкленици, старателно подредени в права линия. Освети ги с фенерчето си. Във всяка имаше две или повече очи. Бяха различни по цвят и големина и варираха от малки жълтеникави топчета, които според Харисън бяха взети от котки, до големи нащърбени очи на кучета и овце.

— Упражнението затвърждава уменията — промърмори на себе си Харисън.

Сержант Баркър светна лампата в дневната и се стъписа, когато съзря редицата плуващи в течност очи.

— Майчице мила! — възкликна той. — Няма го тук, шефе. Няма и следа от него.

— Проверете чекмеджетата и бюфетите и приберете всичко в пликчета — нареди Харисън. — Ако намерите пликове или документи с някакъв друг адрес, веднага ми съобщете. — Безсилието силно го шамароса през лицето и той стовари юмрука си върху прашната ръкохватка на креслото. — Проклятие!

Замисли се за Декстър и за Хедър Стасман. Вече бяха мъртви, със сигурност.