Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (32)

32

Декстър дойде на работа рано. Дори Харисън още не беше тук. Може би се бе успал — предната вечер Декстър бе видяла Дженсън да си тръгва с неговата кола. Завиждаше ли? Опита да се съсредоточи върху документите пред себе си.

Най-сетне се бяха свързали с всички Дръри в телефонния указател. Нито една Елизабет и само един Робърт, който беше много възрастен. Беше прегледала и почти всички избирателни списъци и сега й оставаха само Питърбърг, Ивбъри и Афтън. Погледна към часовника — информационният център на окръжното полицейско управление в Кеймбридж започваше работа в осем, а Декстър искаше да прегледа пресата, преди да се появи Андъруд. Обади се в осем и една минута. Телефонът звъня много дълго, преди някой най-сетне да вдигне.

— Ще отнеме двайсетина минути — каза уморен глас от отсрещната страна. — Искате ли да ви го изпратя по електронната поща?

— Да, но го изпратете и по факса. Спешно е.

— Всичко е спешно, миличка.

Декстър си купи отвратително кафе от машината и започна да преглежда избирателните списъци на Питърбърг. Дженсън и Харисън пристигнаха заедно в осем и десет. Декстър не вдигна поглед. Двамата си кискаха на някаква шега помежду си — сигурно беше за нейна сметка. Не им обърна внимание. Започнаха да пристигат и другите служители, в стаята се разнесе глъчката на разговори. Декстър запуши ушите си с ръце и опита да се съсредоточи. След това на екрана на компютъра й светна прозорче с надпис: „Имате поща“.

Цяла вечност отне на старата машина да я допусне в пощата й. Най-отгоре в списъка се мъдреше съобщение от Paul@lnfocent_CamPHQ.org.net. Отвори изпратения като приложение документ. Вътре имаше четири статии, а търсената дума бе маркирана в получерно. Всяко заглавие имаше дата и бе съпътствано от името на вестника, в който бе публикувано. Разгледа страницата, на която пишеше:

Плъхове нападат Кралския театър, Дръри Лейн: Ивнинг Стандарт, 5.11.1998.

Оставка на кмета, Дръри, Мисури: Интернешънъл Хералд енд Трибюн, 6.6.1998.

Рецептата за успех на клиника „Дръри“: Дейли Мейл, 8.12.1998.

Цигуларят Робърт Дръри почина на 89 години: Дейли Телеграф, 4.2.1999.

На пръв поглед нищо. Декстър кликна с мишката върху третото заглавие и на екрана се появи статията. Преди да се зачете, тя отново отпи от кафето си и усети горчивината му в гърлото си — сигурно дъхът й миришеше ужасно.

Пълните хора в страната се оказват източник на печалба за една лондонска клиника. Диетолозите консултанти от намиращата се в Падингтън клиника „Дръри“ се местят в по-здравословен офис на Мейфеър Кресънт в Лондон. Частната клиника е основана през 1993 година и вече може да се похвали, че сред клиентите й са редица знаменитости от деловите среди.

Диетата на Дръри включва наръчник за психологическа самоподкрепа за хора, които имат проблеми с теглото. Клиниката предлага консултантски програми и групи за разговори, които спомагат за развитие на самоуважение у пациентите. След това пациентите изготвят свой собствен хранителен режим в сътрудничество с диетолог и психолог.

„Планът на Дръри промени живота ми — споделя Мелиса Уайът-Фокнър, водеща на телевизионното предаване «Не мога да спра да готвя» — Той ме запозна със слабата жена, която винаги съм знаела, че нося в себе си. Пълнотата е проблем на съзнанието“.

Казват, че доказателството за качествата на един пудинг е неговото изяждане, а в клиника „Дръри“ явно са улучили успешната рецепта: офисите на компанията на Мейфеър Кресънт струват 2.6 милиона лири. „Това е премерен риск — заявява получилата образованието си в Кеймбридж д-р Елизабет Дръри, трийсет и седем годишна, — но това ще отведе клиниката в двайсет и първи век и ще даде възможност на клиентите ни да извлекат полза от едно лечебно заведение на световно ниво.“.

Декстър незабавно вдигна телефона и поиска номера на клиника „Дръри“ от „Справки“. Започваше да я обзема паника. Никой не отговори на обаждането й. Включи се телефонен секретар: „Свързахте се с клиника «Дръри». Работното ни време е от девет сутринта до шест вечерта. Ако искате да си запишете час за преглед…“ Декстър затвори. Замисли се за миг и набра номера на мобилния телефон на Андъруд. Звъня цяла вечност, преди да чуе гласа на инспектора:

— Какво има?

— Сър, Декстър се обажда. Намерих Елизабет Дръри.

— Кой? — Звучеше махмурлия, полумъртъв.

— Името, което ни даде доктор Стасман. Има една Елизабет Дръри в Лондон. Ръководи клиника за дебели хора.

— Клиника ли?

— Да, но е учила в Кеймбридж. Може все още да живее наблизо.

— Има ли я в избирателните списъци?

— Не и в списъците от Кеймбридж и от Ню Болдън. Другите не съм прегледала докрай.

— Позвъни в клиниката и вземи телефонния й номер.

— Вече позвъних, но отварят в девет.

— Ами обади им се пак тогава.

Линията прекъсна.

Следващият половин час се стори безкраен на Декстър. Накрая успя да се свърже с клиниката в девет без пет. Австралийката от рецепцията й каза, че току-що получила съобщение от д-р Дръри, че нещо я задържа вкъщи и ще закъснее. Мобилният й телефон не отговарял, така че най-вероятно пътувала към клиниката. Декстър поиска адреса на Дръри. Служителката от рецепцията изведнъж зае отбранителна позиция и заяви, че не може да дава адреса на д-р Дръри по телефона, дори и Декстър да била „проклето ченге“.

— Тогава просто ми кажете името на проклетия град — изгуби търпение Декстър.

— Афтън в Кеймбриджшър.

Декстър отново се обърна към компютъра си и извика на екрана избирателните списъци на Ивбъри и Афтън. Екранът се местеше нагоре мъчително бавно. И тогава го видя: „Дръри, Е., резиденция «Буковете», Блайндманс Лейн, Афтън, Кеймбриджшър“.

— Господи!

Грабна ключовете си, скочи от мястото си и излезе тичешком от стаята. Вратата се затръшна зад гърба й.

— Какво й става? — попита Харисън.

— Месечен цикъл — беззвучно оформи с устни Дженсън.