Ед О'Конър
Най-дългата нощ в годината (66)

66

Декстър лежеше полузаспала от кърваво изтощение. Беше успяла леко да разхлаби въжетата, но на огромна цена. Китките й болезнено кървяха, а свободата изглеждаше само мираж. От часове тънеше в мрак. Никой не бе дошъл да я потърси. Нима убиецът я бе изоставил в мазето на някоя необитаема къща, за да изгние и да умре от глад в тъмното? Мисълта я изпълни с ужас. Един удар по главата щеше бързо да сложи край на всичко. Предпочиташе това. Беше смела, винаги е била смела. Ала самотният и безмълвен плач в мрака я ужасяваше до смърт. Това беше ужасът от очакването да се родиш.