Мелани Раабе
Капанът (12)

12.

В ъгъла на стаята ми има нещо в мрака. Някаква сянка.

Зная какво е, но не поглеждам натам. Не мога да спя, страх ме е. Лежа в кревата, придърпала съм одеялото чак до брадичката си. Среднощ е, а утре, не, ако трябва да съм точна — днес, днес е денят на интервюто. При нормални обстоятелства в такива дълги, изтощителни нощи, когато сънят бяга от мен, аз гледам телевизия. Днес обаче не бива да се съсредоточавам в някой неподлежащ на контрол информационен поток. Искам аз да контролирам какви картини и мисли влизат в главата ми.

Когато се събудих, преди да отворя очи и да погледна часовника, аз се надявах, че не е тъкмо онзи вълчи час — най-лошото време между три и четири часа след полунощ. Когато се събудя по това време, тъмните мисли се лепят по мен като пиявици. Така е с всички хора. Нормално е да се чувстваш зле по това време. В този час нощта е най-студена, човешкото тяло работи най-бавно. Кръвното налягане, обмяната на веществата, телесната температура — всичко пада надолу. Между три и четири часа нощем ние сме най-близо до смъртта. Нищо чудно, че по това време умирали повечето хора, така поне се твърди.

За такива работи си мислех. После отворих очи, извърнах глава, за да видя цифрите върху дисплея на радиочасовника, и преглътнах мъчително. Естествено, три и нещо.

И сега лежа тук и смуча този термин: „Вълчи час“. Тези думи са ми близки, познавам ги добре. Днес обаче те са други. Още по-тъмни, по-дълбоки. Сянката в ъгъла помръдва. Аз я виждам само за секунда. Тя мирише на объркване, на страх и на кръв. Още само няколко часа и ще се започне: интервюто.

Опитвам да се успокоя. Казвам си, че ще успея. Казвам си, че Виктор Ленцен е също под натиск, може би дори повече. Той има доста какво да губи. Кариерата, семейството си, свободата си. Това за мен е предимство. Че нямам какво да губя. Но то никак не променя моя страх.

Мисля, че има хора, които биха ме сметнали за напълно луда, ако знаеха какво възнамерявам да направя утре. На мен самата ми е ясно колко противоречиво се държа. Толкова ме е страх, а пък викам в къщата си един убиец. Чувствам се уязвима, а въпреки това смятам, че ще удържа победата. По-зле от това няма как да стане в моя живот. И въпреки това ме е страх да го изгубя.

Включвам лампата на нощното ми шкафче, сякаш така мога да прогоня мрачните мисли. Увивам се плътно в одеялото, но пак мръзна. Пресягам се към старото, изтъркано томче стихове, което преди години ми изпрати някакъв почитател. Плъзгам пръсти по корицата, опипвам нацепените и напукани места по обложката. Аз винаги съм била жена на прозата, никога на поезията, ала тази книга често пъти ми е била опора и подкрепа. Томчето от само себе си се разтваря на страницата с „Песен за самия мен“ от Уитман. Толкова често съм го препрочитала, че книгата го е запомнила.

Противореча си сам, така ли?

Е, добре, така е. Противореча си сам.

(Велик съм аз, съдържам многогранност.)

Добре е да прочета за някого, който има същите чувства като мен самата. Мислите ми отново се насочват към Ленцен. Нямам никаква представа как ще протече утрешният ден. Колкото много се боя от него, толкова голямо е и нетърпението ми той най-сетне да настъпи. Бездействието на очакването и неизвестността ме изяждат. Утрото изглежда толкова далечно. Копнея за слънцето, за светлината му. Надигам се, сядам в поза „лотос“. Омотавам одеялото около торса си като завеса. Прелиствам стихосбирката, намирам мястото, което търсех.

Да гледаш зората!

Първият светлик кара чудовищния и прозрачен свят на сенките да избледнее.

Вкусът на въздух по небцето е чудесен.

В най-тъмния час на нощта аз се топля от изгрева на слънцето, който един американски поет е описал преди повече от сто години. И се чувствам малко по-добре, става ми по-топло.

После я виждам пак, на периферията на зрителното ми поле. Сянката в тъмния ъгъл на моята спалня се размърдва.

Събирам цялата си смелост и спускам крака. Ставам, с несигурни крачки отивам към сянката, протягам ръка към нея. Напипвам само боядисана в бяло стена. Ъгълът на спалнята ми е празен, долавя се само лека миризма на затворен в клетка звяр.