Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (55)

Епилог
Щастливият край

Личфийлд Хилс, Кънектикът

Юли 2004 г.

Беше четвърти юли — Денят на независимостта — и настроението беше приповдигнато. Идеален ден за идеална сватба с идеални младоженци. Габриел знаеше, че и семейната снимка, която се готвеха да направят, ще бъде също идеална.

Тя стоеше между Джъстин, прекрасна булка, цялата в бяла коприна и дантела, и красивия младоженец с елегантен костюм и бяла роза в бутониерата. До Майкъл беше баба му Анита, родителите му Корнелия и Лари, и сестра му Алиша. От другата страна бяха застанали Ричард, Джоан, Дейзи, Саймън и Ифет. Тя беше дошла чак от Истанбул, защото я бяха избрали за шаферка.

Като гледаше всички, сърцето на Габриел се изпълваше с толкова много любов, че щеше да се пръсне. Никога не си беше представяла, че ще има такъв ден в живота й. Ден на щастие и радост. Нямаше думи, които напълно да изразят чувствата й. Да се каже, че е щастлива, не беше достатъчно.

Преди много години един злодейски режим я беше изтръгнал от семейството й. Преди десет години беше загубила още едно семейство, от което я беше откъснала една злобна фанатичка. Доскоро мислеше, че никога вече няма да има пак свое семейство. Но ето че имаше. Те я бяха обградили на поляната в „Индианско бърдо“ и тя знаеше, че я обичат, както ги обичаше и тя.

Снимката вече беше готова. Фотографът си свърши работата, поне за момента. След няколко секунди тържеството щеше да бъде в разгара си. Джъстин каза:

— Бабо, винаги се обличай в синьо, както те е съветвала Ирина. Днес си прекрасна.

— И ти, Джъстин. Всичко е съвършено. Дори балдахиненият навес е съвършен. Двамата бяхте толкова щастливи, докато стояхте с равина под него.

Майкъл дойде при Габриел и я целуна.

— Помисли си само, вече сме истински роднини. Мога да ти казвам бабо, нали?

Тя се засмя:

— Разбира се, че можеш.

След това се обърна, за да поздрави хората, които идваха при нея. Анита правеше същото, грееше от удоволствие. Джъстин хвана Майкъл за ръката и му се усмихна.

— Бабите ни са чудесни. Разговарят с гостите като истински кралици.

— Трябва да им го кажеш, много ще им хареса.

Те се спогледаха. Отидоха заедно при Габриел и я дръпнаха настрана. Джъстин каза:

— Бабо, искаме да те попитаме нещо. Сега май е най-удобният момент.

— За какво ще ме питате? — каза Габриел. Гледаше ту единия, ту другия и се чудеше дали нещо не е наред.

— Знаем, че много обичаш Истанбул и твоята ялъ, но се надяваме, че ще се съгласиш да прекараш известно време в „Индианско бърдо“. Може би през лятото, когато в Истанбул е много горещо — предложи Майкъл.

Тя замълча за миг, после отговори:

— Ще идвам всяко лято, защото тук е семейството ми. Изгубих две семейства в живота си. Сега, когато имам трето, мисля, че трябва да съм… при вас.

— Това е третият ти късмет — каза Джъстин и очите й се навлажниха. — „Индианско бърдо“ е твоето убежище.

Габриел погледна Джъстин и Майкъл и се усмихна лъчезарно.

— Моето семейство е моето убежище…

И продължи да се усмихва през целия ден.