Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (15)

Четиринадесета глава

Джъстин усети отново разочарованието, което цяла седмица я измъчваше. Но само за миг. Сподави веднага това чувство.

Онова, което искаше, беше да отведе баба си някъде насаме, да говори с нея — обяснения, въпроси, обсъждане на ужасното отчуждение, което ги беше разделило. По природа решителна и с проницателен ум, трябваше да взима решения веднага, да стигне до дъното на нещата, без да протака, и да продължи напред. „Това днес няма да се случи“ — помисли си, като се облегна и погледна усмихнато баба си.

Габриел също й се усмихна, но остана мълчалива.

Джъстин знаеше, че баба й едва сдържа въпросите си за личните и семейните дела. Пое дълбоко дъх и си наложи да запази спокойствие. Ще говорят по-късно. Това беше сигурно.

Анита каза:

— Ах, ето Зейнеб и Мехмед.

Влезе млада жена, която буташе масичка на колелца, зад нея идваше готвачът с бяло сако и висока шапка — облеклото на всеки майстор в кухнята.

— Мадам — обърна се той към Анита, свеждайки глава, — да сервирам ли първо шампанското?

— О, да, Мехмед.

Мехмед отвори бутилката с церемониален жест и напълни високите кристални чаши. Зейнеб обиколи с подноса компанията, настанила се около масичката в турски стил пред камината.

— Благодаря, Зейнеб, Мехмед. Ще си сервираме сами — освободи ги Анита със сърдечна усмивка.

— Моля, позвънете, мадам, ако имате нужда от нещо друго — промърмори готвачът, преди двамата с момичето да излязат.

— Ястията на Мехмед са много специални, Ифет. Знам, че и на теб ще ти харесат, Джъстин. Прави някои типично турски неща, както и обичайните сандвичи и кифлички за следобедния английски чай.

Майкъл вдигна чашата си и обяви:

— Време е за тост. Поздравления, Габи. Най-накрая се събра с внучката си. И теб поздравявам, Джъстин, за детективските ти умения. Наздраве!

Тя промърмори:

— Не съм чак такъв детектив. Чист късмет беше да намеря баба.

— Не съвсем — обади се Анита. — Понеже аз написах писмото.

— Да, написала си го, но без адрес. Не знаех къде да те открия.

Майкъл и Габриел като че ли се изненадаха и се спогледаха. Той поклати глава, изглеждаше озадачен, после се обърна към Джъстин:

— Все пак дойде в Истанбул. Много смело от твоя страна.

— Благодаря, но всъщност не беше… — Гласът й заглъхна, проницателните му очи я смутиха и тя за пръв път осъзна колко привлекателен мъж е той. Извърна глава, за да избегне погледа му.

Анита обясни:

— Навярно съм забравила да напиша моя адрес на плика, а винаги го пиша. Предполагам, понеже писах няколко пъти това писмо. В бързината съм пропуснала. Във всеки случай майка ти има моя адрес, както и този на Габи. Защо не ти го е дала?

Джъстин погледна баба си и забеляза как за миг в очите й се появи страх. Покашля се и каза припряно:

— Нека да обясня какво всъщност се случи, Анита. Моята майка прекарва напоследък повечето време в Калифорния. Има много клиенти в Бевърли Хилс, където живее сега. Когато се е получило писмото ти в „Индианско бърдо“, тя не е била там. Двамата с Ричард бяхме в Ню Йорк. Имахме много работа и цял месец не се бяхме връщали. Прочетох писмото ти едва когато се прибрахме у дома. Майка ми вече беше заминала за Китай. Щеше да остане там месец и половина, за да купува стоки за бизнеса си. Затова отворих писмото, показах го на Ричард и тръгнах веднага. Пробвах да открия твоя телефонен номер в Гугъл. След това Ифет потърси в местния телефонен указател, но без успех.

— Точно така, не би могла да ни намериш в указателя — отвърна Анита с унила усмивка. — Аз съм вписана под името Бентли, защото след смъртта на Максуел, моя първи съпруг Максуел Лоуи, прекрасен човек… — Тя въздъхна. — В края на краищата се омъжих след няколко години. Вторият ми съпруг беше Франк Бентли. Но и той почина, бяхме женени само две години. Жалко. А Габи е вписана с професионалното си име, нали, скъпа?

— Да — отговори тя и се обърна към Джъстин: — Използвам името Габриел Трент, после ще ти обясня. В моята ялъ имам ателие, в което изработвам десени за тъкани, запазена марка, която се казва „Страст за лалета“. Затова не сте ме открили в телефонния указател — завърши, поглеждайки към Ифет.

Ифет допълни:

— Проверих и регистрите за собственост.

— Ще ни откриеш само с имената Бентли и Трент — обясни Анита и поклати чернокосата си глава. Лицето й изведнъж светна радостно. — Но нали в края на краищата се намерихме. А сега, Ифет, Джъстин, Майкъл, вземете си сандвичи. Има с пушена сьомга, яйчена салата, краставички, най-различни други неща, кифлички с ягодово сладко и сметана. Поднасям чая винаги по английски.

— С удоволствие ще изпия чаша чай, Анита, благодаря.

Ифет се усмихна на домакинята, стана и отиде до масичката за сервиране.

Майкъл също стана.

— Да ти налея ли чай, Габриел? А на теб, бабо?

— Да, благодаря — отговори Габриел, Анита само кимна.

Джъстин стана и отиде при Ифет. След миг и Майкъл застана до нея.

— Аз ще им налея чая, а ти поднеси сандвичите — каза той. — Знам как го обичат.

Джъстин го погледна.

— Сигурно познаваш баба отдавна.

— Откакто се помня, е, може би не чак толкова отдавна. Моята майка се омъжила за американец — Лорънс Долтън, аз съм роден и израснах в Ню Йорк. Но естествено мама идваше в Истанбул всяка година да види майка си, ние с татко я придружавахме. Когато се роди сестра ми, и тя идваше с нас. А Габриел беше често тук в нейната ялъ, която е до тази на баба. Нашите баби са като сиамски близнаци.

Той започна да налива чая, а тя да поднася сандвичите.

Габриел й се усмихна с очи, изпълнени с любов.

— Искам да ми разкажеш всичко за моята правнучка, Джъстин. Имаш ли нейни снимки?

— Да, но са в хотела. „Чъраган Палас“.

— Искам да дойдеш при мен, в моята ялъ — предложи Габриел. — Ще дойдеш ли, скъпа?

— Че къде другаде да отида, бабо?