Читателски коментари (за „Писмо от Истанбул “ от Барбара Тейлър Брадфорд)

Книгата предизвика в мен противоречиви чуства. Не бих я определила в никакъв случай като любовен роман. Според мен писателката е облякла истинската си история за младата Габриел, в малко по-посредствената история на внучката и. Погледната от човешка гледна точка, историята е болезнена. Исторически погледнато, истината е че хората не се променят. В човешката история никога човечеството не е успяло да изтръгне и унищожи най-злите и бездушни измежду нас, хората без души. Уви те винаги са били символ на най-бруталните и болни човешки амбиции. Не знам дали е добре да препоръчам книгата. Ако ви се чете лека любовна история, не е такава определено. Нацистка Германия и холокоста разказват съвсем други истории