Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (39)

Тридесет и осма глава

След вечерята на терасата Джъстин се върна в спалнята. Разговорът с Майкъл и кратката почивка я ободриха и тя нямаше търпение да започне отново да чете, дори изпитваше необходимост да научи миналото на баба си.

 

 

Когато се върнах в замъка след разходката, принцеса Арабела ме чакаше в салона.

— Сега по-добре ли се чувстваш? — попита ме тя.

Кимнах:

— Трябваше да се успокоя.

Седнах срещу нея. Чаках да заговори. Виждах колко е сериозна.

— Да отидем в моя кабинет, Габриел — предложи ми тя. — Трябва да се обадим на леля ти в Лондон. Редно е да знае.

Кимнах, станах и я последвах. Кабинетът й беше в другия край на коридора. Тя отиде право до писалището. Направи ми знак да се приближа. Посочи ми стола и вдигна слушалката. Подаде ми я. Знаех номера на моята леля наизуст. Набрах го. Зачаках. Накрая тя се обади.

— Аз съм, лельо Берил. Габриел.

— О, здравей, скъпа, как си? — попита ме тя.

Изведнъж изгубих дар слово. Гърлото ми се сви. Преглътнах и успях да изрека:

— Мами изчезна, лельо Берил. И папа, и Ерика. От Гестапо са ги отвели.

Леля Берил се развика:

— Не! Не! О, не, не и скъпата ми Стела, не Дирк и Ерика.

— Вярно е — казах аз.

— А ти къде си — извика тревожно тя. — В безопасност ли си?

— У Арабела фон Витинген съм. Ето, тя ще ти се обади, лельо Берил.

Чувах как леля Берил плаче. Станах от стола.

След като поздрави леля ми, с която се познаваха, Арабела седна, изрази съчувствието си и разказа още подробности. Каза на леля ми, че мога да остана при тях. В провинцията ще бъда в безопасност. Каза още, че княгиня Трубецкая ще ми осигури виза и по някакъв начин ще успеят да ме изпратят в Англия.

Навярно леля ми отговори, че ще изпрати пари, толкова, колкото са необходими, защото Арабела каза:

— Не, Берил, не изпращай, нямаме нужда от пари. Благодаря. Съпругът ми с радост ще помогне на Габриел. Ще поддържаме връзка. Щом получим визата за Габриел, ще ти съобщим. Ако имаме новини за Стела, ще ти се обадим.

После се заслуша, направи ми знак да се приближа и ми подаде слушалката.

Леля каза:

— Пази се, Габи. Чакам те. Слушай принцесата. Тя е взела присърце твоята съдба, все едно си нейно дете.

— Ще я слушам — обещах аз и затворих телефона.

Княгиня Ирина влезе в кабинета. Усмихваше се.

— Говорих с моя познат.

— Ще ни помогне ли за Габи? — попита Арабела.

— Разбира се — отговори тя. — Все едно товар падна от плещите ми. Сега вече съм готова да работя по твоя проект.

Погледнах едната, после другата. Арабела каза:

— Хайде, Габриел. Отиваме на тавана. Да преровим сандъците. Ще търсим дрехи. Моят нов проект.

Тръгнах след принцесата и княгинята. Чух Ирина да казва:

— Ще останем дълго, Бел. Страхувам се, че моят познат беше много сериозен. Според него нацисткият погром миналата седмица е само началото. Хитлер планирал да обяви война и да погълне западните демокрации. Война, каквато не сме виждали. Моят познат е ужасен. Много от генералите също. Те са гневни. Искат да свалят Хитлер.

Арабела кимна.

— Не съм изненадана. Възможно е да се надигне бунт. Съгласна съм, че трябва да се отървем от Хитлер. Този човек е демон и абсолютно луд.

На тавана имаше много големи сандъци. Арабела ми посочи един, а на Ирина — друг.

— Извади всичко, прегледай го и прецени струва ли си да се поправя. Моята шивачка прави чудеса.

Преглеждах дрехите, както ми поръча, и слушах. Те говореха свободно пред мен. Вярваха ми.

Княгиня Ирина каза:

— Попитах моя познат може ли да издаде нов паспорт на Габи. Не беше сигурен. Предложих фалшив, но той предпочита да използва нов. Това ме разтревожи. Онзи ден един от моите полски приятели ми каза, че Гьобелс е дал ново име на нас, аристократите от различни страни. Нарича ни „международен боклук“.

Ирина се разсмя, но тя остана сериозна.

— Доктор Гьобелс е нацистка измет — каза тя и продължи да рови в сандъка. После изведнъж добави: — Не повярвах на очите си миналата седмица, когато бях в Британското посолство. Там някой сигурно е полудял. Бяха поканили най-долна измет, включително така наречени „дами“, които изглеждаха като труженички от бордея на мадам Кити.

Тази забележка отново разсмя Ирина, но не и Арабела. Тя заговори малко по-оживено:

— Адам фон Трот ще дойде на вечеря в събота заедно с Райнхард и Рената фон Тигал. Искаш ли да поканя и твоя познат?

Ирина се изправи и я загледа.

— Не зная. На него вероятно ще му бъде приятно. Но напоследък не се среща много с хора. Затрупан е с работа.

— Курт го цени много — отбеляза Арабела. — Двамата си приличат по възпитание, традиции и убеждения, пълна противоположност на Хитлер са, на всичко, което представлява той.

Ирина затвори капака на нейния сандък. Аз ровех в моя и ги слушах. Руската княгиня промърмори:

— Много от флотските офицери, които са на негово подчинение, са на същото мнение, фактически във всяко министерство има хора, които мразят нацистите и осъждат действията им. Те ги вбесяват. Както и да е, ще го попитам, Бел.

Арабела ни каза да сортираме дрехите, да натрупаме поотделно рокли, палта, сака и костюми. Каза ни, че според съпруга й военното положение ще бъде дълго. Скоро ще има дефицит на стоки. Ще липсват храна и дрехи.

— Войната ще бъде дълга и ужасна — добави тя.

После отидох в моята стая. Исках да остана сама. Но това не беше стаята, в която обикновено ме настаняваха, а тази, която майка ми смяташе за нейна. Харесваше ми. Чувствах присъствието на майка.

Принц Курт се върна чак в събота. Доведе и децата. Кристиян беше на дванайсет, Диана — на девет. Зарадваха се, като ме видяха. Аз с удоволствие щях да им правя компания. Имаше само едно правило. Трябваше да говорим на английски. Дори когато Гретхен, тяхната гувернантка, беше с нас. Принцеса Арабела държеше на това. Не беше беда. Искаше да говорят свободно нейния майчин език. Казваше, че им влияя добре, понеже говоря перфектен английски.

По-късно същия следобед Арабела ме заведе в библиотеката да се срещна с принца. Беше любезен и разговаря мило с мен. Новините, които донесе, бяха лоши. Седях до Арабела и го слушах. Цялата треперех.

— Твоите родители и Ерика са изпратени в Бухенвалд. Проучих подробно и получих тази информация. Съжалявам, Габи. Много съжалявам.

Не можех да говоря. Не преставах да треперя. Сърцето ми беше съкрушено. Бях ги изгубила. Знаех. Какво щях да правя без мама? Без папа и сестричката ми Ерика? А те какво щяха да правят без мен? Аз винаги ги разсмивах, когато бяха тъжни. Давах им цялата си обич. Помагах на мама. Грижех се за Ерика. Бяхме едно цяло. Сега останах само аз. Сама.

Арабела виждаше страданието ми. Прегърна ме и ме притисна до себе си. Дълго плаках. Тя ме утешаваше. Също и принцът. Попитах дали ще освободят семейството ми след войната.

— Разбира се, Габи. Този ден ще дойде и ще бъде ден на радост — увери ме той.

По-късно, като се прибрах в моята стая, се вкопчих в тази мисъл. Свих се в леглото, където беше спала майка ми, и пак почувствах присъствието й. Беше тук с мен. Бдеше над мен като ангел хранител. Долавях аромат на рози. Нейният любим парфюм. Ако затворех очи, чувах гласа й, чудния й кадифен глас. Плаках за семейството си, докато заспах.

Вечерта дойдоха приятели на семейство Витинген на вечеря. Видях ги отдалеч. Нахранихме се с децата и Гретхен и се прибрах в стаята си. Там се чувствах спокойна, близо до мама и в безопасност.

Утре Анита щеше да дойде и да остане. Това ме зарадва. Нямах търпение да посрещна нея и Маркус. Скоро заспах. Бях изтощена. Спала съм час, може би и повече. Изведнъж се събудих от гласове в моята стая. Лежах неподвижно, изплашена до смърт. Заслушах се. От Гестапо ли дойдоха да ме отведат? За секунди осъзнах, че съм сама. И все пак чувах гласове. Включих лампата. В стаята ми нямаше никого. Гласовете идваха от камината, от стаята под моята. Беше гостна. Станах от леглото, отидох до камината и коленичих.

Чух Ирина да казва:

— Дори да убият Хитлер, правителството му остава.

— Това е вярно — отговори мъжки глас. Познах го. Говореше Райнхард фон Тигал. — Не планирам убийството на тиранина, само размишлявам.

В разговора се включи друг мъж. Разбрах, че е Зигмунд Вестхайм.

— Налага се заговорът за убийството на Хитлер да засегне широки кръгове от управляващи. Властта трябва веднага да се завземе. Определени хора ще поемат управлението, при това в същата минута, щом той умре. Ще упражнят пълен контрол.

Курт каза:

— Има много антинацисти. Може би ще се намери някой, който ще направи план как да се избавим от този луд. Разтрепервам се при мисълта какво следващо зверство ще му хрумне, ако не бъде спрян. „Кристалната нощ“ е изцяло негова идея.

Ирина каза:

— Разбрах от Канарис, че много генерали искат да спрат безумствата на Хитлер. Адмиралът каза, че се страхуват да не разруши Германия отвътре.

Заговори принц Курт:

— Като оглавяващ Абвера няма нещо, което да не знае. Той е натоварен с военното разузнаване. Вече е направил много. Помага на хора да се спасят — евреи, католици, дисиденти. Онези, които са набелязани от Гестапо. Поема огромни рискове. Някои твърдят, че неговият анти нацизъм е обществена тайна. И все пак успява да работи с Хитлер, който се възхищава от него. Да, Канарис върви по опънато въже. Добър човек е. Трябва да го пазим, да внимаваме какво говорим и пред кого. Нацистките шпиони са навсякъде. Никой от нас не е защитен.

Принцът се закашля и продължи:

— Предлагам тост. За адмирал Вилхелм Канарис. Един истински герой. Наздраве!

Всички казаха „наздраве“. След това гласовете се отдалечиха и замряха. В гостната настана тишина. Бяха отишли да вечерят. Пъхнах глава в отвора на камината. Не разбирах как гласовете им дойдоха дотук. Сигурно имаше пролука във вентилационната тръба. Не съм имала намерение да подслушвам. Просто не можах да се сдържа. Щях да опазя тайните им.

Легнах пак и лежах будна дълго време. Мислех за онова, което чух. То ме зарадва, но и изплаши. Не исках нищо лошо да сполети моите приятели. Особено Ирина. Тя беше на двайсет и седем, импулсивна и храбра. Имаше свой стандарт, както ми каза веднъж. Обясни ми, че династията Романови паднала от власт, когато е била шестгодишна. Майка й е била на двайсет и пет. Тогава са избягали от Русия. Живели в Силезия и Полша, преди да дойдат в Берлин. „Деспоти и диктатори — промърморваше от време на време. — Светът рухва заради тяхната жажда за власт.“ Знаех, че ще се бори срещу нацизма с всички сили. Само се надявах да не поема твърде голям риск.

 

 

Джъстин остави бележника, а на лицето й беше изписано удивление. Явно е имало сериозна съпротива срещу нацистите. Неочаквано си спомни, че е чела за немската аристокрация, която е действала срещу демоничния нацистки режим. Имало е нелегално движение из цяла Германия.

Стана, остави бележника и излезе от спалнята. Изтича по стълбите и отиде в кухнята. Взе бутилка вода от хладилника и чаша от шкафа и се върна в спалнята. Нямаше търпение да прочете за преживяванията на баба си по-нататък.