Барбара Тейлър Брадфорд
Писмо от Истанбул (25)

Двадесет и четвърта глава

Беше един през нощта, когато най-сетне Джъстин и Майкъл останаха сами. Гостите си отидоха, прислугата привърши работата си и изчезна, а Габриел и Анита си легнаха.

Седяха на скамейката с изглед към Босфора и се радваха на самотата си. Мълчаха и се наслаждаваха на тихата градина след оживената вечер. Всички се забавляваха и бяха очаровани да се запознаят с внучката на Габриел, а баба й беше изпълнена с гордост, както и Анита. Двете сияеха от щастие.

Джъстин първа наруши мълчанието:

— Нещо не е наред, нали, Майкъл?

— Защо мислиш така? — погледна я изпитателно той, учуден от нейната чувствителност.

— Защото усетих, че по време на вечерята се появи някакъв проблем.

— Смаян съм, че веднага разбра какво става с мен — промълви той, все така взирайки се в нея в нощния сумрак. — Мислех си, че изглеждам спокоен, дори безразличен.

— Изглеждаше спокоен до известна степен. Въпреки това усетих преструвката.

— Как? Бих искал да разбера, Джъстин.

— Видях го в очите ти. Появи се страх или може би тревога.

— Много си интуитивна и наблюдателна. Не съм чак толкова прозрачен. Тренирал съм да не показвам чувства, когато бях агент в Сикрет Сървис.

— Да, но аз се взирах в очите ти. Станаха някак угрижени. С теб съм и долавям всяка твоя реакция. Зная какъв си, независимо че се познаваме съвсем отскоро. Тази вечер баба каза, че една жена може да познава един мъж от двайсет години и да не знае кой е, но да срещне друг и да разбере наистина какъв е за миг. — Настъпи мълчание, преди да прибави: — Когато се запознахме, прекарах само няколко часа с теб и разбрах кой си и какъв си като човек. Естествено същото се отнася и за мъжа. За нас става въпрос, нали, Майкъл? За теб и мен.

— Разбира се. Познахме се, щом се срещнахме. Веднага разбрахме, че сме един за друг, че сме открили сродната си душа. Осъзнах, че ти си жената, с която искам да бъда… — Изведнъж замълча и се загледа в морето. Съдба! Джъстин можеше да дойде в Истанбул, когато той е в Ню Йорк. Или някъде по света. Съдба. Тяхната съдба е да бъдат заедно, нима не е така?

Джъстин търпеливо чакаше, защото знаеше, че най-накрая ще й каже какво го тревожи, и се отпусна. Единствената причина, заради която го разпитваше, беше да му помогне, ако е възможно.

Не след дълго Майкъл обясни:

— Обади ми се мой клиент, докато пиехме аперитива в градината. Иска спешно да се срещне с мен следващия понеделник в Лондон. Не ми каза нищо конкретно по телефона. Да си кажа честно, предчувствам лоши новини. Но за какво, не знам.

— Значи ще промениш плановете си.

— Възнамерявах да замина за Париж във вторник следобед и в четвъртък да отида в Лондон, но сега се налага да тръгна по-рано.

— Разбирам — промълви тя и в гласа й се долавяше разочарование.

Той я погледна.

— Казах ти, че ще отсъствам следващата седмица.

— Да, каза ми.

— И ти ми обеща да ме чакаш, спомняш ли си?

— Спомням си, Майкъл. Ще те чакам. В момента няма да се връщам в Ню Йорк. А ти докога ще бъдеш в Истанбул?

— Ще обикалям Европа няколко седмици. Имам срещи с клиенти в различни страни. Надявам се да дойдеш с мен при някои пътувания. Може би след седмица-две ще усетиш дали можеш да оставиш Габриел и да ме придружиш. Искам го, искам да бъдем заедно колкото е възможно по-дълго.

— И това ще стане. Баба скоро ще разбере, че ще бъда винаги с нея, когато има нужда от мен.

— О, Джъстин, мисля, че тя вече го знае. Нещата се изясниха, тя знае истината, че отчуждението няма нищо общо с теб и Ричард. Виж докъде стигна, за да я откриеш.

— Предполагам, че си прав. По всяка вероятност ще бъда тук заради документалния филм. Трябва да се върна в Ню Йорк само за да се срещна с Миранда Евънс. Надявам се да подпишем договор. Тя винаги ентусиазирано ме е подкрепяла… купи моя пръв документален филм за кървавите диаманти.

— Ако не съм тук, ще те чакам в Ню Йорк. Все пак е по-добре да се върнем заедно.

— Наистина ли? Ще заминеш заедно с мен?

— Естествено. Не искам да ми изчезваш от погледа.

— Никога няма да се отървеш от мен, господин Долтън.

— И слава богу.

Загледаха се един в друг много дълго. После Майкъл нежно я привлече и я целуна по челото. След миг се зацелуваха страстно, както копнееха от първия миг. Вече нямаха никакви задръжки.

Джъстин се притисна до него с желание, силно като неговото, и отвърна пламенно на целувките му. Прегърнаха се, забравили целия свят, освен чувствата, които изпитваха един към друг.

Най-после се отдръпнаха и се загледаха леко замаяни от допира на телата им. Той знаеше, че тя е възбудена не по-малко от него, и я притегли към себе си. Долавяше силното туптене на сърцето й, обезумяло като неговото, и се наведе да я целуне по шията. Застинаха така, осъзнавайки неизбежното.

Той прошепна нежно:

— Искам да правя любов с теб, откакто те видях за пръв път. Чувстваш същото, не отричай.

— Дори и през ум не ми минава.

— Не може да стоим тук — продължи той. — Ситуацията ще излезе извън контрол много скоро, а тук, в градината сме кажи-речи на открито. Освен това застудява, има вятър.

— Да отидем в твоята спалня или в моята — предложи тя.

— Не зная, чувствам се неудобно.

Явно се колебаеше, което не му беше присъщо.

Изведнъж разбра какво го притеснява и й беше смешно, толкова беше абсурдно, но остана сериозна.

— Те нямат нищо против, имам предвид нашите баби — успокои го тя.

— Зная, че нямат нищо против.

Джъстин се обърна към него:

— Колко сме глупави, Майкъл. Бабите ни ще умрат от смях, ако знаят, че седим тук и се чудим къде да правим любов, след като имаме две спални на разположение. Те горят от желание да ни съберат, за бога. Аз съм на трийсет и две и скоро ще стана на трийсет и три, а ти си на трийсет и девет. Пораснали сме. Затова хайде да вървим и да направим това, което толкова много искаме — да се любим. В моята спалня или в твоята?

Майкъл засия, изправи се и дръпна и нея. Точно това харесваше у нея — искреността и откровеността. Беше толкова чисто и привлекателно.

— Отиваме в твоята. Ако Габриел тръгне да те търси… ще се успокои, че си където трябва да бъдеш… в леглото си.

— Заедно с теб — възкликна тя и като се хванаха за ръце, се затичаха през градината, смеейки се.

* * *

Промъкнаха се през глициниите и дивите рожкови и се озоваха в пространството между двете вили. Джъстин отвори вратата на вилата на баба си и влезе, Майкъл я последва. Включената лампа в коридора осветяваше стълбището. Тя се заизкачва първа. Видя, че баба й още не е заспала, защото под вратата на нейната спалня се процеждаше светлина.

Минаха на пръсти по коридора и влязоха в стаята на Джъстин. Майкъл затвори веднага вратата и се облегна на нея. Притегли Джъстин в прегръдките си и я целуна.

След малко Джъстин се отдръпна. Отиде в гардеробната, свали туниката и панталона, после махна и обиците.

Майкъл я наблюдаваше, после заключи вратата и се приближи до нея, разкопчавайки ризата си. Хвърлиха се в прегръдките си и започнаха отново да се целуват, като същевременно трескаво се разсъбличаха.

После се изпънаха един до друг на леглото. Майкъл се надигна на лакът, погледна я и нежно погали страната й. Целуна я, притегли я до себе си, плътно я притисна към тялото си.

— Не съм си представял, че ще се чувствам по този начин.

— Как се чувстваш? — попита тихо тя.

— Отдаден на емоции. Напълно отдаден на теб. Не се владея, а това никога не ми се случва.

— Аз се чувствам по същия начин.

Тя махна всички фуркети от кока си и косата й се разпиля по раменете.

Неудържимо привличаше Майкъл и той започна да обсипва тялото й с ласки, както и тя неговото. Въздъхна няколко пъти, когато тя го милваше. После отвори очи и се загледа в нея. Изпита безумно силно чувство, което го понесе като вълна.

И тя впи очи в него с копнеж. Той видя желанието, изписано на лицето й, отразяващо неговото. Целуна устните й, езиците им се докоснаха, сплетоха се и той потръпна от интимността на този момент.

Най-неочаквано той я пусна, стана от леглото и загаси двете лампи на тоалетката. Изведнъж светлината в стаята стана мека, лунните лъчи нахлуваха през прозореца и изпълваха пространството със сребриста мъглявина.

Гледаше го как се връща при нея и се разтрепери. Възбудата й се засилваше, тялото й пламна. Усети, че дори лицето й поруменява. Стори й се нереално, че най-накрая са заедно в нейната стая като любовници. Стана толкова внезапно, беше толкова непознато и все пак абсолютно в реда на нещата. Копнееше за Майкъл. За нея това беше съвсем ново изживяване.

— Така е по-добре — промърмори той, докато лягаше до нея. Отново я притисна до себе си и започна да гали лицето й, гърдите й, да ги целува нежно. Бавно плъзна ръката си по копринената й кожа, изгарящ от желание.

Погледна я. Очите й бяха затворени и той видя, че е изпаднала в екстаз. Тялото й беше горещо и пламваше от неговите милувки.

Джъстин се отпусна от нежността му, после за миг настръхна, когато най-накрая той докосна най-интимното й място, отначало много нежно, след това възбуждащо. Изведнъж тялото й се изви към него. Тя искаше да се слее с него.

Нейната пламенна реакция разпали Майкъл. Той се плъзна върху нея и тя изстена, когато се почувства в негова власт.

— Ето — прошепна той. — Най-сетне съм там, където копнеех да бъда. Копнеех да се слея с теб.

За секунди влязоха в ритъм и вплетените им тела се движеха като едно. Страстта му се разгаряше едновременно с нейната, възбудата й отговаряше на неговата. Бяха почти яростни, вкопчени един в друг с възвисяваща се екзалтация. Едновременно изпаднаха в екстаз, но продължиха да се любят, неспособни да спрат, алчно желаещи да получат повече и повече от другия.

Майкъл пръв падна върху нея преситен и тя го прегърна така, сякаш никога нямаше да го пусне.