Барбара Тейлър Брадфорд
Жребият е хвърлен (6)

Пета глава

— Дилейси, какво, за бога, се е случило? — ахна Дафни от вратата и се втурна право към сестра си.

Дилейси не отговори и разтреперана съзнаваше колко ще се разстрои Дафни, като види съсипаната бална рокля. Беше избрана от родителите й да я носи на летния бал, който даваха всяка година в Кавендън. Знаеше, че е загазила. Толкова беше глупава да танцува из стаята с тази ефирна рокля.

— Защо стискаш балната рокля? Боже мой, това мастило ли е? Как е попаднало на дантелата? — Гласът на Дафни, обикновено тих и нежен, се вдигна с една-две октави. Тя се сепна, лицето й изведнъж пребледня.

Когато Дилейси остана безмълвна, по-изплашена от всякога, Дафни се обърна и погледът й попадна на Сесили.

— Какво, за бога, правите? Как се случи това?

Сесили, вярна до смърт на своята приятелка, се покашля нервно, като не знаеше как да отговори, без да излъже.

Не можеше да излъже, нито пък да обясни поредицата от случки.

Трескаво се чудеше какво да каже. Неочаквано се спаси от необходимостта да говори, понеже в стаята влезе майка й.

Сесили се разтрепери. Знаеше колко ще се разгневи майка й и ще обвини нея. Тя беше отговорна.

Алис се приближи до Дафни и Дилейси. Като забеляза балната рокля в ръцете на Дилейси, замръзна поразена. Въпреки всичко Алис се сдържа и изрече с равен глас:

— Роклята е съсипана! Вече не може да се носи. — Погледна дъщеря си и вдигна вежда. — Е, какво ще ми кажеш? Обясни ми, моля те, как тази единствена по рода си рокля е толкова повредена?

Изгубила ума и дума, с пресъхнала уста, Сесили поклати глава, отдръпна се и заотстъпва към прозореца.

Алис не се отказваше и продължи:

— Поставих ти задача, Сесили. Заръчах ти да огледаш внимателно роклите и по-специално балните, които бяха донесени от кедровия гардероб. Помолих те да се погрижиш за тях. Но за тази очевидно не си се погрижила, нали?

Сесили преглътна напиращите сълзи. Поклати глава и произнесе едва чуто:

— Стана случайно, мамо. — Все още защитаваше Дилейси, затова прибави: — Съжалявам, че те разочаровах.

Алис само кимна, сдържайки раздразнението си. Обикновено беше учтива, особено в присъствието на Ингамови. Тогава се досети, че Дилейси е виновна за злополуката. Тъкмо да я попита, момичето пристъпи и се приближи до нея.

Като пое дълбоко дъх, каза с разтреперан глас:

— Не обвинявайте Сеси, госпожо Алис! Моля ви. Тя е невинна. Аз съм виновна, мен обвинявайте. Взех роклята и танцувах валс с нея. После се препънах, загубих равновесие и съборих мастилницата… — Замлъкна, поклати глава и като се разрида, добави през сълзи: — Беше глупаво.

Алис отиде до нея.

— Благодаря, че ми казахте, лейди Дилейси, и моля ви, разрешете ми да взема роклята. Ще я смачкате. Моля ви, дайте ми я, милейди.

Дилейси се подчини и най-накрая престана да стиска роклята.

— Съжалявам, госпожо Алис. Много съжалявам — изрече отново.

Алис отнесе роклята до леглото, разстла я и заоглежда петната, съзнавайки колко е трудно да се изчисти мастило… всъщност беше невъзможно.

На седемнайсет Дафни Ингам беше изключителна. Не само имаше зашеметяваща красота, но беше мила, деликатна и състрадателна млада жена с нежно сърце. Отиде до сестра си и я прегърна през раменете. Каза й кротко:

— Разбирам какво е станало, скъпа Дилейси, било е злополука, както обясни Сесили. Мама ще разбере. Случват се понякога такива неща.

Като чу тези думи и като знаеше колко нежна е по душа, Дилейси я прегърна и се разхълца. Дафни я приласка, за да я успокои, защото не й се искаше малката й сестра да се разстройва толкова много… и то за някаква си рокля.

Макар и странно, лейди Дафни Ингам не беше особено суетна. Обръщаше внимание на дрехите, защото така й беше внушено заради нейното положение в живота. Пък и знаеше, че баща й безспорно може да си позволи да й купи нова рокля.

След малко Дафни се отдръпна.

— Хайде, престани да плачеш, Дилейси. Няма смисъл от сълзи. — Погледна Алис и попита: — Могат ли да се почистят дантелата и фустата, госпожо Суон?

Алис поклати глава.

— Не ми се вярва, милейди. Мастилото е ужасно, знаете, като боя е…

— Мамо — прекъсна я Сесили. — Мога да оправя балната рокля. Мога, мамо. — Тя се обърна и се загледа вторачено в майка си. Изведнъж изпита увереност. Лицето й пламна от възбуда, очите й заблестяха. — Сигурна съм, че мога да я спася. И най-накрая лейди Дафни ще може да я облече за летния бал.

— Никога няма да изчистиш това мастило, Сеси — отговори Алис с мек тон, след като вече знаеше, че дъщеря й не е виновна.

— Мамо, ела, ти също Дилейси. Моля ви и вие, лейди Дафни. Искам да ви обясня какво ще направя.

Трите веднага се приближиха до леглото и загледаха бялата дантелена бална рокля, разперена в края на леглото.

Сесили започна да обяснява:

— Ще изрежа предницата на полата от талията до подгъва. Ще направя същото с тафтата и тюла на фустата, ако мастилото е проникнало до тях.

— И после? — попита Алис объркана.

— Ще скроя нови парчета от дантела, тафта и тюл. Ще бъде трудно да се намери дантела, която да подхожда на балната рокля. Може би трябва да се отиде до Лондон.

Въпреки първоначалния си скептицизъм Алис изведнъж разбра какво точно имаше предвид Сесили. Също така разбра, че дъщеря й навярно е намерила решение.

— Идеята ми се струва добра, Сесили, добре си се сетила. За съжаление имаш право за дантелата, ще бъде трудно да намерим горе-долу същата. Вероятно трябва да отскоча до Лондон и да потърся в „Хародс“.

— Мисля, че Сесили има право, госпожо Суон — отбеляза Дафни. — Идеите й са блестящи. — Усмихна се топло на Сесили. — Вярвам, че един ден ще станеш модистка като Лусил от Хановър Скуеър.

— Може би — каза тихо Алис. — Знам, че Сесили има талант, има нюх за дрехи. И набито око.

Изведнъж тя се усмихна за пръв път, откакто влезе.

Практична по природа и с желание да продължат да обсъждат балната рокля, Сесили продължи:

— Дантелата ще струва скъпо, нали?

Говореше на Алис, но преди майка й да отговори, Дафни се намеси:

— Не бива да се безпокоиш за това, Сеси. Сигурна съм, че ще спасиш роклята, и зная, че папа с радост ще плати дантелата и другите платове, които ще ти бъдат необходими.

Алис взе роклята и я подаде на Сесили.

— Ще отидем в шивачницата и ще я сложим на манекен, за да видим точно къде са петната. Аз ще взема роклята с мънистата. Тя тежи. — Като погледна Дафни, попита: — Ще дойдете ли с нас, ваше благородие? Мисля, че трябва да пробвате и двете, за да видим дали са ви по мярка.

— С удоволствие, само ще отида до моята стая да се преоблека с пеньоар. — После се обърна към сестра си: — Ела и ти с нас. Нали нямате нищо против, госпожо Алис?

— Разбира се, милейди — отговори тя усмихната приветливо, след което двете с дъщеря си излязоха от спалнята на Дилейси.

* * *

На Сесили й олекна, че майка й престана да й се сърди. Колко глупаво постъпи, като не се опита по-сериозно да спре Дилейси, докато се въртеше из стаята с роклята. Трябваше да бъдат по-разумни. Все пак не бяха вече деца.

— Мисля, че е по-добре да извадя платформата — съобщи Алис и отиде до грамадния долап в шивалнята. — Ще ми бъде по-лесно да проверя подгъва, ако лейди Дафни застане на нея.

— Ще ти помогна, мамо.

Алис поклати глава.

— Сама ще я донеса, мила, не се тревожи.

Извади четвъртито бяло сандъче и го бутна към високото огледало. Преди няколко години Уолтър Суон монтира две колелца на платформата, за да я мести по-лесно жена му.

В този момент влезе лейди Дафни, облечена със син копринен пеньоар. Дилейси вървеше по петите на по-голямата си сестра, предпазливо и тихомълком, сякаш не искаше да я забележат.

Сесили веднага погледна приятелката си и кимна.

Дилейси й се усмихна в отговор, но усмивката й беше плаха.

За да й вдъхне кураж, Сесили й каза:

— Забрави, Лейси, ела да седнем на онези столове до стената.

Дилейси наклони глава и последва приятелката си, но остана мълчалива.

— Ето ме, госпожо Суон — обърна се Дафни към Алис. — Много съжалявам, че ви накарах да ме чакате.

— Моля ви, милейди. Ако отидете зад паравана, ще ви подам роклята с мънистата и ще ви помогна да я облечете.

На Сесили й беше мъчно за Дилейси, взе ръката й и я стисна.

— Мама вече не се сърди — прошепна. — Горе главата!

Дилейси изви ръката си, погледна Сесили и преглътна внезапно бликналите сълзи.

— Сигурна ли си? — промълви. — Много ми се ядоса. Личеше си.

— Всичко е наред, обстановката се успокои.

След секунди Дафни застана на платформата пред голямото огледало; дори тя, толкова безразлична към облеклото, остана изненадана от начина, по който изглеждаше.

Сините, зелените и тюркоазените кристални мъниста, с които беше обшита цялата рокля, проблясваха и при най-малкото движение. Привличаше погледа и Дафни знаеше колко добре й стои. Усмихна се на Алис с блеснали очи и възкликна:

— Полюшва се, невероятна е.

Алис беше щастлива. Роклята прилягаше на стройната красавица, като че ли е била ушита специално за нея, пък и Дафни най-после се поинтересува от тоалети. Също така Алис осъзна колко права е била графинята, когато е избрала точно тази рокля от колекцията вечерни рокли, прибрани в кедровия гардероб. Беше… великолепна на фигурата на момичето.

— Роклята ви отива невероятно, лейди Дафни. — Жената се усмихна и застана пред нея. Обиколи платформата много бавно, като разглеждаше роклята и от време на време кимаше, мислейки си нещо.

Сесили се обади:

— Не липсват много мъниста, мамо.

Алис обърна глава, усмихна се на дъщеря си и продължи работата си.

Сесили се облегна и понеже винаги се учеше от майка си, внимателно я наблюдаваше. Алис коленичи на пода. На лявата си китка имаше игленик и забождаше по някоя топлийка на подгъва, за да се подсети по-късно къде е необходима поправка.

Топлийките имаха свой език, Сесили го чувстваше. Майка й скоро щеше да я научи на този език. Беше й обещала, а майка й винаги спазваше обещанията си.

Когато Дафни най-после слезе от платформата и отиде зад паравана в ъгъла на стаята, Алис направи знак на Сесили и двете свалиха бялата бална рокля от манекена. Алис последва Дафни, носейки роклята. Беше сигурна, че и тази ще й бъде съвсем по мярка. Беше шита едновременно с мънистената.

Дафни се появи след няколко минути, изглеждаше толкова красива, толкова безплътна, все едно в пяна от бяла дантела и тюл, че на Сесили й секна дъхът от изненада. След това възкликна:

— Изглеждате като принцеса от приказка!

Дафни пристъпи усмихната. Завъртя се, полата се изду, после пак се завъртя и никой даже не забеляза петната от мастило.

— Съвършена булка за син на херцог — изтърси Дилейси, после пак се сви на стола, когато всички се вторачиха в нея.

„Въображаемият херцог още не се е появил — помисли си Алис, — тъй че няма и син, който да предложи брак. Но скоро ще се появи, сигурна съм. В края на краищата тя е само на седемнайсет и не е готова за брак. Още е дете в много отношения. А е такава красавица. Пък и всичките четири «Д» са прелестни, и моята Сесили не им отстъпва. Да, те са красивите момичета от Кавендън, други като тях няма.“

Алис усмихната стоеше и им се любуваше, представяйки си какво чудно лято ги очаква — вечери, танци, големият бал и приемите през уикенда… щастливи, радостни дни.

Макар да не знаеше, Алис се лъжеше. Лятото щеше да бъде сезонът на опустошително нещастие, което щеше да разтърси семейство Ингам.